Иранските лидери многократно заявиха, че санкциите срещу петролния износ на страната, провокирани от развитието на национална ядрена програма, ще навредят по-скоро на Запада, отколкото на ислямската република. Данни на Организацията на страните - износителки на петрол (ОПЕК), обаче показват колко неоснователно е това твърдение. Миналата година, преди налагането на каквито и да било преки петролни санкции срещу Иран, страната е генерирала 88% от експортните си печалби именно благодарение на енергийната суровина. Значителният принос на черното злато към националния доход е в противоречие с видимата слабост на тази индустрия. Иранският износ на суров петрол се понижи с 12,5% през 2011 г., като по-бърз спад отбелязва единствено Либия, която се намираше в гражданска война в продължение на повече от година, сочи годишната статистика на ОПЕК. Това свали Иран с две места надолу до четвърта позиция в йерархията на картела, като дялът му от общия износ на ОПЕК, основа за влиянието на страните в организацията, се понижи до най-ниското си ниво от 1981 г. насам, когато страната все още беше в хватката на революционни вълнения.
Всичко това се случи, преди САЩ и Европейският съюз да се споразумеят в началото на тази година на рекордно строги санкции, насочени пряко към иранския износ на петрол. В действителност западните санкции отдавна оказват негативен ефект върху иранската петролна индустрия. В продължение на много години страната не можеше да се сдобие с жизненоважни съоръжения за поддържане на находищата си и безуспешно се опитваше да привлече чуждестранни инвестиции в нови петролни и газови проекти. Независимо от обема на залежите й (Иран е на трето място по петролни ресурси в ОПЕК), ако дадена страна не може да поддържа остаряващите си находища и да разработва нови, ще бъде много трудно да предотврати дългосрочен спад на производството.
Все пак данните за петролната индустрия на Иран не са изцяло негативни. Страната се справи отлично със задачата да спре неконтролируемия ръст в потреблението на гориво. През голяма част от периода след 2000 г. потреблението на петрол в Иран се увеличаваше с цели 7% годишно. Съкращенията на петролните субсидии в края на 2010 г., изглежда, сложиха край на тенденцията, която намаляваше количествата петрол, налични за износ. От 2010 г. до 2011 г. иранската консумация на черно злато се увеличи едва с 0,1%. Друг ефект от това е, че дялът на използваното в страната гориво, рафинирано на местна почва, се увеличи до близо 50%, което е най-високото му ниво от 30 години насам. Новините са добри за страна, на чиито възможности да внася продукти като бензин ще бъдат поставени ограничения.
Всичко това обаче бледнее в сравнение със строгите санкции, наложени на петролния износ от Иран в началото на този месец. Техеран изнасяше 741 хил. барела на ден за Европа през 2011 г., което е около една трета от общия й експорт, сочат данните на ОПЕК. Всички членки на Европейския съюз се споразумяха напълно да се откажат от иранските доставки, а Турция се ангажира да съкрати вноса си с около 20%. Много потребители в Азия, където Иран продаваше 60% от петрола си през 2011 г., също се съгласиха да съкратят покупките си с 15% до 20%. Консултантската агенция Petrologistics изчислява, че Иран ще изнася едва над един милион барела петрол на ден през юли - първия месец, в който започват да действат санкциите. Това е по-малко от половината от пласираното миналата година. Иран ще понесе тежък икономически удар предвид факта, че износът на петрол съставляваше 24% от брутния вътрешен продукт от $482 млрд. през 2011 г.

По в. „Уолстрийт джърнъл“