Месечното проучване на фондове от Bank of America Merrill Lynch констатира внезапен срив на доверието в сърцевината на еврозоната, а Франция е определяна като най-вероятния източник на неприятна изненада по-късно тази година. Европейската дългова криза безспорно е водещото притеснение в световен мащаб, следвано на голяма дистанция от „фискалната пропаст“ в САЩ и влошаването на китайския имотен пазар. 
Нетно 32% от мениджърите на финанси очакват проблеми в Германия, което е пълен обрат на позицията им от май. Тревогите може би са обвързани с главоломния ръст на претенциите на Bundesbank към централни банки от еврозоната по разплащателната система на ЕЦБ Target2, възлизащи към момента на €729 млрд. Те отразяват размера на изтеклия капитал от южноевропейските държави и ще станат трудни за събиране, ако обединението се разпадне.  Нетно 55% очакват неприятна изненада от Франция, която има експозиция към слабите страни чрез банките си за общата сума от $710  млрд. Президентът Франсоа Оланд изкушава съдбата с решението си да вдигне минималната заплата, да назначи 60 хил. нови учители и да се вкопчи в до голяма степен нереформирания държавен апарат, който заема 56% от БВП. Инвеститорите изглеждат готови да подминат мудното темпо на фискално затягане, но едва ли ще са толкова милостиви към равнодушието, с което Оланд третира неумолимата загуба на конкурентоспособност в глобален план.
Растящите съмнения около Германия и Франция все още не са се проявили в дълговите пазари. Краткосрочните лихви по заемите станаха негативни и за двете страни, тъй като стремежът към сигурни активи тушира всички останали ефекти. Досега Германия успяваше да парира всяка заплаха за собствения си кредитен рейтинг и се съгласи единствено на кредитиране при наказателни лихви за Гърция, Ирландия и Португалия, без да направи решителната крачка към емитиране на единни облигации в еврозоната. Ескалиращата ситуация в Испания и Италия напълно променя естеството на кризата. Светът вече не стои безучастно. Канцлерът Ангела Меркел бе подложена на сериозен натиск от САЩ и Китай и обединен южноевропейски фронт в края на юни да позволи прякото рекапитализиране на разклатените испански банки от Европейския механизъм за стабилност (ESM). Това е практическа стъпка към споделяне на дълговете, която поставя Германия в потенциално затруднено положение. Меркел нямаше мандат от Бундестага да направи подобна отстъпка и оттогава се опитва да върне първоначалното положение. Говорителят на социалдемократите Карстен Шнайдер предупреди правителството да не „си играе“ с парламента и заяви, че директното финансиране на испанските банки от ESM нарушава закона. Документ, внесен в Бундестага във вторник, посочва, че пакетът на стойност €100 млрд. е заем за испанската държава. „Съмненията бяха разсеяни. Правителството в Мадрид е единствено отговорно за задълженията“, каза Михаел Майстер, парламентарен лидер на християндемократите.                                 
Испания търпи най-лошото от всички светове. ЕС наложи изключително инвазивен меморандум от гръцки тип върху страната, с който я принуди на болезнени икономии в условията на задълбочаваща се рецесия. Това води до кръвопролитни улични протести, а във вторник към демонстрациите се присъедини дори полицията. Обещаната банкова рекапитализация е заложник на германската политическа реалност. Спасяването ще е суверенен заем в обозримо бъдеще, с който публичният дълг ще стигне 90,3% от БВП тази година. Мадрид набра финансиране с едногодишен падеж при лихва от 3,9% тази седмица, при над 5% миналия месец, въпреки предупрежденията на Международния валутен фонд, че икономиката ще продължи да се свива и през идната година, като стабилизиране на задълженията не се очертава. Истинската проверка  ще дойде през октомври, когато финансовото министерство трябва да намери допълнителни €20 млрд.
За хедж фондовете, решили да шортнат германски облигации, няма особено значение дали Берлин ще реши да спаси еврозоната със споделяне (или обезценяване чрез инфлация) на испанските и италианските дългове или ще остане твърда и ще остави системата да се разпадне. И двата варианта са свързани с огромни загуби за страната, което означава, че дните на 10-годишните германски правителствени облигации като сигурен актив са преброени. Печалбата за инвеститори, заложили на къси позиции, са гарантирани.

По в. „Дейли телеграф“