Дори и правителството да е имало някакви надежди за спасяване на българските железници, докладът на ЕК относно държавните помощи от края на миналата година със сигурност ги е убил. Строгите европейски правила неслучайно са написани така, че държавите да не могат да делят компаниите на „свои“ и „чужди“. За разлика от нашето законодателство, европейското не представлява „врата у поле“ и опитите да бъде заобиколено завършиха единствено с укорително размахване на пръст от Брюксел.
Дори и „Товарни превози“ да бъдат продадени на добра цена, което става все по-малко вероятно, не се знае дали БДЖ ще успее да събере и инвестира достатъчно средства, за да покрие изискването на ЕК за 50% собствен принос в реформите. Което означава, че съвсем скоро можем да се окажем без национален жп превозвач.
Едва ли сегашните управляващи могат да бъдат изцяло обвинявани за състоянието на българските железници. Началото на съсипването им бе поставено още в последните години на миналия век. Оттогава насам бяха изпуснати големи шансове - къде поради неумение, къде заради явен лобизъм на конкуренцията, БДЖ да бъде върната в релсите на нормалното икономическо развитие. А тогава нямаше други железопътни компании, нямаше евродирективи и държавата съвсем спокойно можеше да изправи националния превозвач на крака. Но не посмя.
В момента единственият светъл лъч са частните компании. За съжаление все още нито една от тях не смее да си „сложи главата в торбата“ и да кандидатства за пътнически оператор.  Ако обаче държавата създаде подходящите условия и даде необходимите гаранции, може и това да стане. И железницата все пак може да бъде спасена. Макар и без БДЖ.