„Когато съм примерна, съм си много добре, но когато съм лоша, съм още по-добре“, казва американската актриса Мей Уест, но тази философия се следва и от съвременната финансова система. „Лош“ е твърде меко определение, когато говорим за манипулиране на лихвени проценти, ипотечни измами, търговия с вътрешна информация и безразсъдно поемане на риск – и това са скандалите само от последните два месеца. Има много добри хора на Уолстрийт, но на фона на институционалния и културния натиск да пренебрегват правилата и отговорността цяло чудо е, че още съществуват. Когато банкерите нагло си нагласят лихвите пред погледа на регулаторите, а понякога и с тяхната благословия, „корупция“ е твърде слаба дума. Трудно е да повярваме, че преди 25 години филмовият герой Гордън Геко шокира зрителите с твърдението си, че алчността е полезна. Тази фраза звучи почти старомодно в наши дни. Очевидно днес кражбата е възприемана като хубаво нещо. Ако прословутият банков обирджия Уили Сътън беше жив, със сигурност нямаше да използва автомат за целите си в съвременните условия. По-скоро щеше да посещава бизнес колеж и да си намери работа в някоя институция, която е твърде голяма, за да бъде оставена да фалира.
Погледнете само резултатите от две неотдавнашни изследвания. В проучване на Американския институт на дипломираните експерт-счетоводители, съсредоточено върху корпоративната етика, 35% от запитаните твърдят, че са под натиск да действат неетично. Един от всеки четирима е докладвал за подобно поведение пред шефовете си, а половината от тях са доволни от резултата от сигнала си. От анкетираните, които не са информирали за неетично поведение, 37% са изразили съмнение, че подобно нещо би довело до промяна. Близо 80% от всички казват, че подкупите са проблем, което представлява повишение спрямо нивото от 75% само преди четири години.
Данните от Уолстрийт са още по-обезпокоителни. В изследване, оповестено на 10 юли от адвокатската фирма Labaton Sucharow, едва 30% от запитаните са заявили, че регулаторите вършат ефективно работата си по контрола на финансовата индустрия. Близо всеки трети е казал, че бонусният му план е бил стимул да извърши измама, 24% са отговорили, че е задължително да се държат неетично, за да успеят в областта на финансите, а 16% са заявили, че биха участвали в търговия с вътрешна информация, ако са сигурни, че наказанието ще им се размине. Labaton Sucharow заключава, че резултатите разкриват „потресаващи данни за корпоративната етика, регулаторния пейзаж и готовността на служителите да сигнализират за нарушения“. Крис Келър, съдружник в правната кантора, заяви: „Шокиращо е, че четири години след началото на световната икономическа криза все още съществува изначална липса на почтеност в сектора на финансовите услуги.“ Келър не можеше да го каже по-ясно. Всъщност оценката му е толкова пряма, че звучи, сякаш е открил хазартни практики в бранша. Проблемът, разбира се, е, че не става въпрос са залагания. В областта на финансите съществува култура на кражби, която минава за бизнес: структурирането на ипотечни ценни книжа, така че те да се сринат, се нарича „създаване на пазар“ (market making), а търговията с вътрешна информация се нарича „изграждане на експертна мрежа“ (expert networking). Заемането на огромни позиции при корпоративните деривати пък е „хеджиране“.
Културата на институционализирани кражби на Уолстрийт стана толкова широкоразпространена, че е напълно естествено да се замислим дали тя не е новата норма. Регулаторите, политиците, медиите и обществеността изглеждат поразени, изморени и безсилни. На фона на поведението на индустрията не е чудно, че тези изследвания разкриват подобни обезкуражаващи резултати. Те са достатъчни да ви накарат да съжалите хората, които не желаят да вършат търговия с вътрешна информация. В крайна сметка Мей Уест беше популярна в миналото, защото беше осъзнала, че единствено лошите момчета и момичета се забавляват. Както казва надписът на една от снимките й: „Това е история за едно момиче, което загуби репутацията си – и никога не съжали за това.“ Кой е филмът ли? „Не съм ангел.“

По „Маркет уоч“