Европейските банки бележат напредък по проблема с лошите заеми, но облакът от несигурност, надвиснал над еврозоната, забавя процеса по изчистване на задълженията в сектора. Проучване на фирмата за финансови услуги PricewaterhouseCoopers (PWC) изчислява, че кредиторите на континента са продали рекордните €27 млрд. в несвързани с основната дейност заеми през първото полугодие и могат да деинвестират до €50 млрд. общо за годината при  €36 млрд. за 2011 г. Докладът отбелязва, че инвеститорите имат свободни около €65 млрд. за изкупуването на такива заеми, след като банките най-сетне се отърват от тях.
Подобни данни звучат внушително, но са нищо в сравнение с мащаба на европейската борба със задлъжнялостта. Повечето инвестиционни банки изчисляват, че банковият сектор трябва да се свие с около €2-2,5 трлн., за да достигнат размер, който може да бъде определен като адекватно капитализиран. Проучването на PWC сочи, че необслужваните заеми в европейската банкова система са нараснали с над 10% миналата година до над €1 трлн. и са скочили с над 100% от края на 2008 г. Макар че във Великобритания и Германия равнището им привидно се запазва, те продължават да растат в голяма част от еврозоната.
Базираната във Великобритания Lloyds Banking Group във вторник се превърна в поредната институция, която се освобождава от лошите заеми, като продаде портфейл от несъществени за основния бизнес кредити на дяловия инвеститор Coller Capital за общо £1 млрд., втората подобна сделка с Coller. Lloyds е редуцирала портфейла си от странични активи с £28 млрд. през първото полугодие. Миналата седмица Société Générale SA заяви, че ще продаде подразделението си за управление на активи TCW на Carlyle Group, като част от план за освобождаване на капитал от €4 млрд. с продажба на активи. Банките нямат търпение да се отърват от повечето от тези кредити. Вече не получават очакваните лихвени потоци, а намирането на начин за преструктурирането или деинвестирането им струва огромно количество време и енергия. Колкото повече кредити престават да функционират, толкова повече капитал е нужен за укрепването им. Заради нежеланието на частните инвеститори да го предоставят и неспособността на правителствата да инжектират капитал, без да затънат в прекалено много дългове, единствената алтернатива за банките остава да продадат активи и да редуцират размера на бизнеса си. Този процес до скоро вървеше бавно. Признаването на загубите влече след себе си сериозни удари върху регулаторния капитал. Тъй като влязоха в кризата с недостатъчна капитализация, банките са подложени на огромен натиск от надзорните органи и пазарите да покажат, че имат достатъчно пари.
Положението се влошава допълнително от факта, че голямо количество от активите, които банките са набелязали за отстраняване, са почти невъзможни за оценяване, заложник на суверенната дългова криза в еврозоната. Наред с много други неща, това задържа планираната от Crédit Agricole SA продажба на гръцкото й звено Emporiki. В Гърция, чието членство в паричното обединение е под съмнение, над 20% от заемите за частния сектор вече са в графата „необслужвани“. Над една трета от окачествените като такива от PWC са концентрирани в банки в Испания, Италия и Ирландия – страни, които нямат особени шансове да останат в еврозоната, ако тя започне да се разцепва.
„Инвеститорите не са склонни да вкарват пари в еврозоната, докато не разберат накъде отива проектът“, заяви Бриджит Ганди, една от отговарящите за банковите рейтинги във Fitch Ratings Agency. Ганди не вижда на хоризонта събитие, което да преобърне нещата, но смята, че създаването на лоша банка в Испания би трябвало поне да ускори премахването на някои от най-зле представящите се активи от балансите на банкова система.
Друг проблем, който забавя процеса на изчистване на задълженията, е самата икономика. „Една от причините активите да изглеждат толкова зле са мрачните икономически перспективи“, казва Барбара Ридпат, директор на базирания в Лондон Международен център за финансова регулация. „Ако имаше по-добри изгледи за растеж, активите нямаше да изглеждат така.“  Ридпат обяснява обаче, че може да има и друг фактор, който забавя процеса значително – за разлика от предишни цикли голяма част от загубите, които банките не искат да реализират, са по деривати, обвързани със заемите, а не по активите на самите кредити.  Това добавя съвсем ново равнище на сложност към проблема с деинвестициите.

По в. „Уолстрийт джърнъл“