Още преди да влезе в сила шумно приветстваният договор на Европейския съюз за фискална дисциплина е нарушаван редовно от ключови правителства и няма особени шансове за ефективност, смятат икономисти. Пропастта между обещанията на държавите членки във връзка с продължаващата две години дългова криза и реалните им действия е важен фактор за скептицизма сред институциите кредиторки, купуващи суверенен дълг. Това проточва кризата и вредния й ефект върху перспективите за възстановяване в САЩ. Проблемът донякъде е в това, че лидерите на ЕС се опитаха да си върнат доверието на пазарите с гръмки и неизпълними обещания, смятат специалисти. Друго обяснение според тях е, че смелите мерки, договаряни на срещите на върха в Брюксел, често достигат до задънена улица, когато се сблъскат с бюрокрацията, националните парламенти или особеностите на конституциите на държавите членки. Пазарите действат бързо за разлика от  правителствата. Премиерът на Люксембург, Жан-Клод Юнкер, който от години е неизменна част от делата на ЕС, се оплака неотдавна, че от началото на кризата финансовите пазари са принудили лидерите на региона да действат по-бързо, което отнема времето за размисъл, преговори и планиране.
Въпреки че е само една мярка от многото, които влияят върху инвеститорските решения, договорът за фискална дисциплина е обект на особено внимание заради фанфарите, съпътстващи договарянето му на продължилата цяла нощ среща на върха през декември и подписването му през март от всички членки на ЕС с изключение на Великобритания и Чехия. В отговор на пазарния натиск за спешни стъпки за съкращаване на европейските хронични дефицити и огромните суверенни дългове ратификацията бе необходима от само 12 от 27-те държави в ЕС преди целевата дата за влизането в сила на спогодбата през януари. Тогавашният френски президент Никола Саркози посочи ускорения процес на ратифициране като доказателство, че Европа най-накрая се справя със задлъжнялостта си. Германският канцлер Ангела Меркел също изтъкна пакта като знак, че е убедила останалите правителства в необходимостта от фискална дисциплина в отговор на кризата. Оттогава обаче само седем държави са ратифицирали документа и сред тях не са нито Франция, нито Германия - най-влиятелните страни в ЕС, които инициираха и наложиха договора. Окончателното приемане от страна на Германия се бави от Конституционния съд, който трябва да се произнесе през септември. Новото социалистическо правителство на Франция обеща да внесе споразумението в парламента след няколко седмици, след като постигна отделно малко споразумение за мерки за растеж, но ще се сблъска с въпроси от лявото крило на формацията, съмнения от страна на съюзниците си от Зелената партия и опозиция в лицето на крайнолевите.
Изненадващ отпор дойде от Холандия, която е известна със строгата си фискална дисциплина. Кандидатът от Социалистическата партия за парламентарните избори на 12 септември Емил Рьомер спечели преднина благодарение на обещанието си, че при успех ще пренебрегне договора за фискална дисциплина, подписан от предишното правителство. „Единственият възможен път в това време на криза е да се насърчи икономиката“, заяви той пред АФП. „Категорично 'не' на безсмислените икономии.“ Едно от основните условия на договора слага таван на дефицита от 3% от брутния вътрешен продукт. Правилото вече съществуваше в предишни споразумения на ЕС, но често беше пренебрегвано при извънредни бюджетни проблеми. Европейските лидери обясниха, че договорът ще сложи край на тази недисциплинираност, като налага глоби на страните нарушителки. Отделът за икономически и финансови въпроси към Европейската комисия тази пролет съобщи, че 17-те държави, използващи еврото, вероятно ще отбележат среден дефицит на стойност 3,5% от БВП тази година и 3,25% през 2013 г., когато договорът би трябвало да влезе в сила. Според Брюксел нарушителите включват Ирландия (с прогнозиран дефицит от 8,3% тази година и 7,5% през 2013 г.), Испания (съответно 4,5% и 4%) и Франция (отново 4,5% и над 4%). Гърция, която е пред фалит и преговаря за повече време за съкращаване на държавните разходи в замяна на спасителните заеми, се очаква да регистрира дефицит от 7,3% тази година, а този през 2013 г. зависи от изхода на преговорите. За сравнение Германия, страната отличник, ще запише пасив от 0,9% тази година и 0,7% през 2013 г. според пролетната икономическа прогноза. Подобно несъответствие между обещания и реалност се появи и в спасителните фондове на ЕС, които бяха обявени като гаранции, че нито една държава членка няма да се бори с кредитната криза сама въпреки нежеланието на ЕЦБ да бъде гарант от последна инстанция.

По „Вашингтон пост“