На фона на най-дългата си рецесия след Втората световна война, рекордна безработица сред младите и скок на правителствените заеми с 25% Великобритания отчаяно се нуждае от нови източници на растеж и работни места. Инвестициите в транспорта, енергетиката, водоснабдяването и комуникационните системи, на които цялата нация разчита, както и в нови жилища и държавни учреждения като училища, би трябвало да са начело на дневния ред.  
Вместо това, ниското равнище на държавните вложения в инфраструктура е сериозен фактор за връщането на икономиката към рецесия. Строителният сектор е загубил 77 хил. работни места от идването на торите на власт. Паднал е и броят на започващите жилищни проекти от началото на 2011 г. Националната статистика изнесе данни в петък, според които за периода май-юли тази година обемът на новите строителни дейности е паднал с 25% спрямо същия период на миналата година. Причините за свиването са ясни. Публичните инвестиции бяха орязани драстично - противно на твърденията на правителството, че харчи повече, отколкото лейбъристите са планирали, цифрите на Службата за бюджетна отговорност показват, че в хода на три години ще бъдат похарчени с £6,6 млрд. по-малко от предвиденото от опозицията, като финансирането за училища и достъпни жилища е засегнато особено тежко.
Нещо по-важно, частното инвестиране (на което разчитат повечето инфраструктурни проекти) бе ударено от решението на финансовия министър Джордж Озборн да набира данъци и да намали разходите твърде силно и твърде бързо. Ситуацията бе влошена от колебанията и забавянето на ключови политически решения и програмни процеси. Стратегията за въздухоплаването и летищата все още е блокирана, орязването на механизма за насърчаване на инвестициите в зелени техонологии отблъсна потенциалните инвеститори в енергийното производство с ниски въглеродни емисии, а противно на реториката за рационализиране на планирането одобрението на големи и малки молби отнема повече време. В ново изследване в промишлеността 60% от запитаните казват, че липсата на яснота от страна на правителството е факторът, който в най-голяма степен обезсърчава инвеститорите в инфраструктура.
Вместо да предприема действия за преодоляване на ситуацията, правителството на торите отвлича вниманието с изявления и съобщения, които обещават много, но не стигат далеч. На миналогодишния конгрес на Консервативната партия например транспортният министър Филип Хамънд посочи моста Mersey Gateway като проект, който може да бъде осъществен бързо, но на този етап очакванията са сериозен изпълнител да се появи не по-рано от 2013 г.
Традиционното есенно изявление на Озборн включваше дълъг списък от проекти за пътно строителство, но досега нито един от тях не е стартирал. Националният инфраструктурен план бе описан от Британската търговска камара (CBI) като „въздух под налягане, пълна фантазия“. Вече година по-късно CBI предупреждава: „Фирмите се опасяват от претоварване с инициативи и са нетърпеливи да видят конкретни действия.“ Последният опит на кабинета да демонстрира активност е програма, с която финансовото министерство се надява да насърчи частните инвестиции чрез предлагане на финансирани от данъкоплатците гаранции. Дори с одобрението на парламента далеч не е сигурно, че мярката ще придвижи проекти, които иначе нямаше да се реализират. Тя остава напълно неадекватна за мащаба на предизвикателството пред страната и не достига същината на проблема – липсата на търсене в икономиката и на доверие в способността на управляващите да го раздвижат.
Вече година финансовият министър в сянка Ед Болс и приканва правителството истински да насърчи вложенията в транспорта и училищата и да използва данък върху банкерските бонуси, за да финансира нова програма за строителство на достъпни жилища. Лейбъристите смятат да представят виждането си за по-продуктивна икономика, с правила, насърчаващи дългосрочните инвестиции, в които съвременната висококачествена инфраструктура ще е крайно важна. В качеството си на министър в сянка по въпросите на бизнеса Чука Умуна подчертава готовността си да работи на междупартийна основа, за да бъде разработена стратегическа концепция и стабилна политическа рамка, от която се нуждаят инвеститорите и сектора. Олимпийските игри показаха, че с подходящата комбинация на публична и частна инициатива и подкрепата на цялата нация и най-амбициозният проект може да бъде изпълнен навреме и в рамките на бюджета. Време е страната да пристъпи към поставяне на основите за една по-справедлива и силна икономика за следващото поколение.      

По в. „Гардийн“