Вече и европейските лидери застават зад преизбирането на президента Барак Обама и дори са готови да забавят спасителния пакет за Гърция, за да няма неприятни изненади преди американските избори през ноември. Поне подобна констатация може да се направи от материал на Ройтерс, според който по думите на анонимен официален източник лидерите от ЕС не желаят победа на републиканския претендент Мит Ромни. “Вероятно са готови да направят всичко, за да подобрят шансовете на Обама”, се посочва в статията. Разбира се, становището бе посрещнато от обичайните отричания, дори докато междувременно представителите на ЕС обявяваха, че тройката кредитори на Гърция (Европейската комисия, Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международният валутен фонд) ще си починат от тежката задача да изчислят необходимото орязване на разходите в Гърция.
Междувременно германското списание “Шпигел” съобщи, че бюджетният дефицит на Атина ще е 20 млрд. евро, почти два пъти колкото 11-те милиарда, които правителството се опитва да спести. Изданието цитира доклад на същия екип на тройката, така че е напълно възможно инспекторите да забавят доклада, очакван през октомври, докато проучват пълния размер на недостига. В интерес на истината това няма да бъде първото закъснение на специалистите. Макар да съществува известна нагласа да се отложат всякакви потенциално опасни решения докато минат американските избори, европейските лидери едва ли се нуждаят от насърчение да протакат. По-нататъшно забавяне едва ли ще е провокирано от някакъв алтруистичен порив да се помогне на Обама. По-скоро обратното, лидерите на ЕС ще се радват да използват вота в САЩ, за да си спечелят още няколко седмици за справяне с този сложен проблем.
Но предвид планираната за тази седмица обща стачка в Гърция и глада, и незаконното обитаване на сгради, засилващи напрежението в испанските региони, европейските лидери може да не разполагат с лукса да чакат, каквото и да мислят за Обама. Кой ще влезе в Белия дом би следвало да е най-малкото притеснение на Европа, която постепенно е обхващана от рецесия. Независимо дали лидерите на Стария континент харесват Обама повече, трудно е да си представим, че който и да е от двамата кандидати може да навреди повече на Европа, отколкото тя самата си вреди. Държавниците в региона ще направят по-добре да следват примера на друг американски представител – председателя на Федералния резерв Бен Бернанке.
В решението си да проведе трета серия покупки на активи (т. нар. количествено улеснение, или QE3) Бернанке изрази безпокойството си за работническите слоеве на обществото (може би в този случай по-правилно е да се каже безработните), нещо необичайно за централен банкер. “Слабият трудов пазар трябва да притеснява всеки американец”, заяви Бернанке при обявяването на изненадващо агресивните парични мерки. “Високата безработица тормози милиони хора и влече след себе си изключителна загуба на човешки умения и таланти.” Страдат не само пряко засегнатите, но и икономиката като цяло. “Уменията на останалите дълго без заетост атрофират, а контактите им с трудовия пазар отслабват, така че за тях става все по-трудно да си намерят хубава работа, което е нещастие за тях и семействата им, разбира се, но и във вреда на производствения потенциал на страната”, казва Бернанке.
За жалост президентът на ЕЦБ Марио Драги не притежава свобода на действие като американския си колега, нито пък е сигурно, че Драги, който досега следваше конвенционалния път на всеки международен финансов чиновник, би предприел толкова смели мерки, дори да можеше. Още по-тъжното е, че политическата класа в Европа е ограничена от традиционните неолиберални икономически възгледи, които грубо налагат страдание на милиони допреди това преуспяващи европейци по начин, който, по всичко личи, историята ще осъди. Мерките на Фед предизвикват спорове, дори в самия Комитет по отворените пазари, който ги одобри. Доколко ефективни ще са в намаляването на безработицата, тепърва ще става ясно, но поне Бернанке не бездейства, докато милиони понасят икономически несгоди, след като вярва, че е по силите му да облекчи положението им. Но пък Бернанке, поне според някои от критиците му, също е в лагера на Обама. В крайна сметка защо, което и да било отговорно лице, би направило нещо в подкрепа на икономиката, ако не за да даде рамо на американския президент и амбициите му за втори мандат?

По “Маркет уоч”