Преговорите за размразяване на допълнителното спасително финансиране за Гърция забуксуваха, след като международните кредитори отхвърлиха предложението на затъналата в дългове страна за орязване на държавните разходи с €2 млрд. Екипът от представители на Европейския съюз (ЕС), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Международния валутен фонд (МВФ) категорично отхвърли ключовите стъпки за свиване на бюджета в пакет за €13,5 млрд., поставени като изискване в замяна на по-нататъшното подпомагане.
След като се пазари за икономиите през по-голяма част от краткото си управление, фрагментираната правителствена коалиция в Атина трябваше да чуе от тройката кредитори, която крепи неплатежоспособната гръцка икономика, че мерките са „неприложими“. Страната скоро ще навлезе в шестата си година на рецесия. „Поискани бяха уточнения, а преговорите продължават“, заяви гръцкият финансов министър Янис Стурнарас, който изглеждаше в минорно настроение след срещата с експертната група. Според вътрешни източници кредиторите не са приели предложените съкращения в оперативния бюджет на министерствата, както и плановете за освобождаване на 15 хил. чиновници до 2014 г. Вместо това инспекторите са настоявали управляващата коалиция да приеме допълнително редуциране на заплатите и пенсиите – потенциално взривоопасно искане, което според уверенията на Стурнарас ще доведе до падане на правителството в Атина. 
Премиерът Антонис Самарас апелира многократно към колегите си в ЕС. Спекулациите за растящи разногласия между кредиторите за начина, по който да се действа по „гръцкия проблем“, помрачиха още повече атмосферата. От договарянето на пакета зависи изплащането на жизнено необходим транш от €31,5 млрд., а управляващите в Атина изразиха страховете си от „непредвиден инцидент“ заради различията между ЕС и МВФ. Миналата седмица директорът на фонда Кристин Лагард заяви, че дълговите проблеми на Гърция „трябва да бъдат решени“ в условията на привидно подновен натиск за преструктуриране на планината от дългове. Лагард просто изрази разпространеното мнение, че шест месеца след огромните отчисления по стойността на гръцките облигации от страна на частния сектор дългът на Атина остава непоносим и може да бъде овладян (а с това и постигната целта за равнище от 120% от БВП до 2020 г.) само ако бъде преструктуриран и от публичния сектор. Германският канцлер Ангела Меркел обаче вече започва кампанията си преди парламентарните избори идната година и малцина в Берлин изглеждат склонни да приемат още загуби, за да спасят гръцката икономика. „Може да се каже, че различията засягат преговорите“, казва гръцки представител. „Сблъскваме се не просто със спорове между трите партии в управляващата коалиция, но и в самата тройка.“
Междувременно безработицата в еврозоната стигна рекордните 18,2 млн. души по данни на ЕС. Равнището на индикатора в паричното обединение бе 11,4% през август. Показателят за юли също бе коригиран на 11,4% от първоначалните 11,3%. В ЕС като цяло безработицата бе 10,5%, или 25,4 млн. души. Делът на младите без препитание е особено обезкуражаващ - 22,8% в еврозоната и 22,7% в ЕС. Гърция е членката на еврозоната с най-много млади хора без работа - по данни на Евростат 55,4% от пълнолетните под 25-годишна възраст, спрямо 52,9% в Испания. За сравнение няколко северноевропейски държави все още се радват на едноцифрена безработица сред младите – 8,1% в Германия, 9,4% в Холандия и 9,7% в Австрия.

По „Гардиън“