Изнервени студенти се сбиха на опашка за записване за новата академична година в най-престижния университет у нас – СУ „Св. Климент Охридски“. Според очевидец на инцидента напрежението възникнало заради тромавата процедура по записването и досадната бюрокрация. На всичкото отгоре „лелките“, както студентите от години наричат чиновничките в университета, работели само по няколко часа на ден, въпреки че в началото на октомври е пиковият период са заверяване на студентските книжки.
Тромавите процедури във висшите ни училища не са проблем само на Софийския университет, а и не са от вчера.
Само до преди няколко години „каляването“ за висене по опашки в родните ВУЗ-ове започваше още от записването за кандидат-студентските изпити. Хората от други градове идваха пред университетите още преди зори, предвидливо запасени с минерална вода, леки закуски и огромно търпение. А веднъж записан за мечтаната специалност, бъдещият висшист хуква по опашки за записване в общежитие и т.н., и т.н.
Цялата тази тромава бюрокрация, останала от минали времена, никак не подхожда на българските университети. Нали именно те трябва да са символ на иновациите, на модерното мислене. От тях се очаква да инициират и идеите за дълго чаканите реформи в образованието. Това обаче не се случва. Ако слушаме ректорите, единственият проблем на висшето образование си остава липсата на достатъчно средства.
Вярно е, че без пари не става. Парите обаче не са единственият проблем на българските университети, а по-скоро липсата на съществени реформи. И ако широко коментираната липса на практическо съвременно обучение (за сметка на зубренето) може по някакъв начин да се свърже  с инвестиции и средства, то собствената организация на ВУЗ-овете си зависи само от тях. Защо висшите ни училища не въведат по-широк спектър от електронни услуги за студентите например, ами ги мъчат по опашки в душни и мрачни коридори, си остава загадка. 
Впрочем, студентите сами трябва да воюват за правата си. Но не с юмруци по опашките, а с твърдо отстоявани позиции. Защото ако и младите хора, които са бъдещето на нацията, се държат като овце, нищо хубаво не чака България.