Теорията за окончателен пик на петрола е на път да получи страхотен удар. Производството на черно злато в Ирак ще се увеличи над два пъти от 2,6 млн. до 6 млн. барела на ден (б/д) до края на десетилетието. Това е 45% от ръста на световните доставки на суровината за периода, пише Амброуз Еванс-Притчард. До 2035 г. добивът ще достигне 8 млн. б/д, с което Ирак ще изпревари Русия, за да се превърне във втория по големина износител на петрол в света. По това време страната ще доставя по 2 млн. б/д на Китай, като съвременен еквивалент на търговията с коприна, и ще печели по $200 млрд. годишно. Ирак ще е и основен износител на природен газ.
Това е заключението на специален доклад за страната, публикуван от Международната агенция по енергия (МАЕ). Като официален член на школата, изповядваща идеята за пик и трайно поскъпване на петрола (не съвсем същото като пик на предлагането), следя ситуацията с голям интерес. По думите на МАЕ за описаното развитие ще са необходими $530 млрд. нови инвестиции. "Трудностите са огромни: политически, логистични, правни, регулаторни, финансови, липса на сигурност и недостатъчно квалифицирана работна ръка", коментира организацията.
Успех на иракчаните. Нека се надяваме, че с помощта на BP, Shell, Exxon и др. компании от бранша ще могат да се справят. Те ще засенчат Иран и стратегическият баланс на силите в Близкия изток ще се промени - надявам се към по-добро, въпреки че човек никога не знае.
Но точно сега иракчаните се сблъскват с гражданска война на едната си граница, а на другата  - с клирико-фашист и привърженик на ядрените оръжия, който подклажда хиперинфлация. Сривът в отношенията с Кюрдистан във вътрешността на страната също е осезаема вероятност. Ирак дори няма приет закон за въглеводородните горива.
МАЕ отдавна предупреждава, че светът е изправен пред ужасяваща енергийна криза със съзряването на индустриалните революции в Азия, като само Китай добавя 20 млн. автомобила годишно. Ирак може да помогне за запушване на част от недостига в предлагането (със значителното съдействие на северноамериканския шистов петрол и газ, а може би и на шистови горива от Китай в бъдеще), но се съмнявам, че ще компенсира изцяло нещата.
Сортът Brent се търгува на $113, въпреки че Европа е в криза, голяма част от икономиките в Азия се забавят рязко и са в квази-рецесия, а САЩ са толкова слаби, че Федералният резерв обяви трети кръг количествени улеснения. На тази база следва, че равновесната цена на сорта Brent при една здрава световна икономика вероятно ще е близо $150, а може би даже $200 в късната фаза на глобална експанзия (ако приемем, че такъв шок не убие бума първо). Оставям сами да направите разбор на подробностите от този доклад на МАЕ. Ще изпълни ли потенциала си Ирак?

По в. „Дейли телеграф“