Холандският финансов министър Йерун Диселблум вероятно ще поеме председателството на групата на финансовите министри от еврозоната през януари, което ще му отреди ключова роля в справянето с дълговата криза в обединението, заявиха официални лица. Еврогрупата трябва да определи на 21 този месец кой ще поеме от премиера на Люксембург Жан-Клод Юнкер ръководството на най-влиятелния орган за икономическа политика в региона.
Диселблум е на обиколка из европейските столици, като в понеделник се срещна с председателя на Европейския съвет Херман ван Ромпуй, както и с колегите си от Белгия и Люксембург. Последваха визити в Рим и Париж. „По всичко личи, че везните клонят към холандския кандидат“, заяви висшестоящ чиновник от еврозоната. Диселблум бе назначен на сегашния си министерски пост в страната през ноември, след като Либералната партия на премиера Марк Рюте спечели парламентарните избори през септември и влезе в коалиция с Партията на труда. Диселблум е бил депутат от редиците на втората формация през по-голямата част от последните 12 години. Назначаването му за председател на Еврогрупата бе неформално решено на срещата на Европейския съюз (ЕС) през декември, макар че лидерите оставиха фактическото решение на финансовите министри, както изисква договорът на ЕС. Ръководителите на Еврогрупата имат мандат от две години и половина. „Въпросът реално бе решен зад кулисите на срещата на върха в края на 2012 г. и оттогава не са възникнали никакви усложнения. Светкавичното издигане на Диселблум показва за пореден път, че най-важното е да попаднете на правилното място в подходящото време“, коментира друго официално лице.
Еврогрупата имаше основна роля в определянето на реакцията на правителствата в еврозоната спрямо пазарния натиск през вече тригодишната дългова криза, тръгнала от Гърция. Органът одобри спасителни пакети за Гърция, Ирландия и Португалия и създаде временния фонд за извънредно подпомагане EFSF с капацитет 440 млрд. евро, както и постоянния му заместник ESM на стойност 500 млрд. евро. Ролята на Еврогрупата и нейния шеф ще нараства в следващите години, докато паричното обединение върви към по-интегрирано изготвяне на икономическата си политика, бюджетен контрол, управление на дълга и банков съюз.