Франция е понесла засилено изтичане на капитали през есента, когато президентът Франсоа Оланд прокара пакет от данъчни увеличения и активизира кампанията си срещу богатите.
Последните данни на Banque de France показват скок в изтичането на финансови ресурси през октомври и ноември, регистриран в разплащателната система Target2 на Европейската централна банка. Саймън Уард от Henderson Global Investors казва, че нетната загуба на средства е €53 млрд. през посочените месеци, което грубо съвпада с периода, когато Оланд обяви поредица от данъчни увеличения, а отношенията му с френския бизнес се сринаха. Ключовият шестмесечен реален паричен агрегат М1 се свива с ускорено темпо от избирането на Оланд през май и вече е с показания, за последно видени в разгара на кризата през 2008 г. Данните за паричното предлагане във Франция вече са по-притеснителни, отколкото в Италия и Испания. „Очевидно е, че има огромен спад в доверието и фондовете са започнали да изтеглят пари от страната“, казва Уард.
Франция не е сериозно застрашена от дългова криза, но показателите й се движат на ръба на икономическия спад вече две години, като безработицата при младите хора стигна рекордните 27%. Страната може и да е вече в рецесия, още преди Париж да е започнал предвиденото фискално затягане в размер на 2% от БВП за тази година. Според анализаторите двойният удар на по-високите данъци и паричното свиване може да се окаже отровен коктейл през 2013 г. Кампанията на Оланд срещу богатите и данъкът от 75% за милионерите предизвикаха остри реакции, след като актьорът Жерар Депардийо се отказа от френското си гражданство и се премести в Русия в знак на протест, подкрепен от Бриджит Бардо.
Безмилостната хватка между социалиста Оланд и френския бизнес обаче е по-опасна. Работодателският съюз Mouvement des Entreprises de France (MEDEF) отправи предупреждение за „извънредно положение“ през октомври. Асоциацията казва, че бизнесът из цялата страна се вдига на бунт и предупреждава за зачестяване на фалитите и свиване на инвестициите. Оланд се опита да усмири министъра на промишлеността Арно Монтебур, който най-напред се нахвърли върху семейството, собственик на Peugeot, а после заплаши да национализира металургичния бизнес на ArcelorMittal в региона на Лотарингия и заяви, че Лакшми Митал не е добре дошъл във Франция. Впоследствие правителството възприе плана на Луи Галоа, който призовава за насърчаване на конкурентоспособността, но страната е изправена пред сериозни проблеми, чието решение бе отлагано години наред. Държавният дял в икономиката е нараснал до скандинавско равнище от 55% от БВП, без характерната за северния регион гъвкавост на трудовия пазар. Международният валутен фонд предупреждава, че Франция рискува да изостане от Испания и Италия, които свиват разходите и предприемат сериозни реформи.