Никой не е очаквал сериозно, че по време на визитата й в Турция Меркел изведнъж ще стане близка приятелка на Ердоган. А и как би могло, след като възгледите им по много въпроси са коренно различни.
При третото си посещение в Турция германският канцлер не се поколеба да нарече нещата с истинските им имена. И това беше правилно. По отношение на свободата на словото например Турция остава все още твърде далеч от европейските стандарти. Добре познат е и упоритият отказ на турския премиер да прояви политическа коректност в кипърския конфликт. В разговорите си с Меркел той не отстъпи и на милиметър от твърдата си позиция на непризнаване на Южен Кипър като независима държава и страна-членка на Европейския съюз.
С право обаче Ердоган иска от Европа най-сетне да каже дали действително подкрепя присъединяването на Турция към ЕС. Германско-френската готовност за отваряне на следващата от общо 35-те глави от присъединителните преговори не задоволява Турция. Още повече, че на срещата си с Ердоган Меркел отново неприкрито изрази скептицизма си относно евентуално пълноправно членство на Турция в евросъюза. Германският канцлер отправи критични думи и заради арестите на турски журналисти, на което Ердоган побърза да контрира, изтъквайки "независимостта на турското правосъдие". С малки изключения ставало дума не за журналисти, а за поддръжници на превратаджии, терористи и забранени организации.
Дружеските отношения се ограничават тоест само до процъфтяващата търговия между двете страни, присъствието на 5000 германски фирми в Турция и съвместните икономически проекти. Само че достатъчно ли е това? Едва ли.
Религиозните малцинства в Турция си остават проблем. Въпреки някои дребни отстъпки по отношение на правата им техните свободи си остават сериозно ограничени. Меркел изрично похвали работещите в Турция германски фондации, които турското правителство често атакува заради това, че действали срещу интересите на Турция.
След това поредно посещение на Меркел в Анкара можем да направим следното заключение: жестовете на добра воля не са достатъчни, за да се стигне до трайно разтоварване на напрежението между Берлин и Анкара. Икономическият свят се различава много от политическия, той е другояче устроен: на фирмите не им предстоят избори и те са доволни, когато търговията процъфтява, а поръчките валят. Бизнесмените могат да настояват, колкото си щат, за присъединяването на Турция към ЕС. В политиката обаче думата имат изборите.