Атина е на път да се превърне в бледо копие на самата себе си. Кризата я променя до неузнаваемост, а някогашните блясък и слава се топят като сняг. Атина умира. Но не от инфаркт, а от Алцхаймер: градът губи паметта си. Болестта е засегнала най-тежко онези части на гръцката столица, в които живеят представителите на средното съсловие. Картината е повече от мрачна: безлюдни улици, затворени магазини и дюкянчета, изоставени жилища. И графити, много графити...
Най-яркият пример за упадъка на гръцката столица е централната улица "Патисион" - една от най-старите търговски артерии на Атина. Днес обаче тя вече не прилича на себе си: всеки втори магазин е празен, а витрините са облепени с обяви за жилища, които се дават под наем. Същата тъжна картинка се наблюдава в почти всички останали квартали на гръцката столица. Кризата и упадъкът са сложили своя отпечатък дори в стария град, но са пощадили поне историческите му забележителности. В центъра, където все още е останал някакъв живот, се забелязват все повече имигранти. Но това не се дължи на някаква нова вълна пришълци, а на безработицата. Подгонени от безпаричието, чужденците обикалят центъра на Атина и търсят отчаяно работа.
Пред вестник "Нойе Цюрхер цайтунг" гръцкият писател Петрос Маркарис споделя, че не познава друг град в света, който толкова бързо да е променил облика си. "Съществуват две Атини: дневна и нощна. Нощният мрак скрива от погледа ни най-отвратителното лице на Атина - бетонните грозотии, построени по времето на гръцкия икономически бум през 50-те и 60-те години на миналия век", казва Маркарис.
Но кризата е променила и нощното лице на града: там, където преди е кипял бурен живот, сега след 9 часа вечерта е пусто и празно. На стоянките на такситата се вият опашки от коли, които напразно очакват клиенти. Много от таверните и ресторантите отварят само в събота. На всеки ъгъл се виждат бездомници, площад "Омония" се е превърнал в сива зона - превзели са го търговци на дрога и проституиращи гастрольорки от чужбина, контролирани от руската мафия.
Крайните квартали и районите, населявани някога от средната класа, нощем се превръщат в същински бойни арени: последователи на радикалната партия "Златна зора" преследват имигрантите и си устройват улични боеве с тях. Престъпните банди водят несекващи битки за власт, често се стига до сериозни сблъсъци с полицията. В тази среда много творци от различни сфери на културата и изкуството се опитват с помощта на най-различни инициативи да внесат малко нормалност в ненормалното ежедневие на града. Така те се борят срещу заболяването, от което страда Атина. Забравяйки обаче, че болестта Алцхаймер е нелечима...