Държавата има сериозна базова вина за разбирането, че човек с професионално образование няма добър статут. Това заяви вчера министърът на образованието и науката Даниел Вълчев. Той добави, че добрият техник не се тачел като професионалист. За всяко нещо си има причина. Според министъра една от причините за слабото българско образование е недоброто сътрудничество между професионалните гимназии и бизнеса. Работодателите чакали от училищата да излязат готови професионалисти, а в повечето гимназии нямало възможност за модулно обучение под формата на допълнителни квалификации и стажове. Затова и квалифицираното обучение трябвало да се изнесе в 11 и 12 клас, за да знаели младите поне с какво искат да се занимават в бъдеще. Ако перефразираме една известна поговорка, можем да кажем: хубава работа, ама българска. И образованието ни такова – българско. Но ако питате ДАМС – младите в България са си много добре. Може и да са нискообразовани, но доходите им са високи. Така поне твърди в проучване агенция „Медиана“ (стр.4). Сред нещата, които доказвали, че в България вече „има европейска младеж“, е „повишаването на компютърната грамотност с над 70%“. Друг е въпросът дали „грамотността“ не е само сърфирането в интернет и каналите за запознанства. Според това проучване обаче 12% от българските отличници не знаят какво е число на квадрат, а близо 40% - къде е Балтийско море. Затова е задължително да се въведат матурите и междинните изпити. Иначе скоро ще се превърнем в нация, която не познава и собствената си история. Нищо, че младежта ни умее добре да рови в интернет.