В съвсем обичайно занимание за зърнопроизводителите се превърнаха уличните протести. Те винаги протичат по един и същ начин - искания за повече субсидии, блокиране по основни пътища в страната, шествия в София, преговори, обещания и край. За поредна есен зърнопроизводителите са на улицата – те искат 375 млн. лв. от бюджета като национални доплащания през 2009 г. Това е максималната помощ, която ЕС ни разрешава. За пореден път никой не казва дали средствата ще бъдат заложени в бюджета за догодина и това като че ли е основният проблем в сектора. България знае много отдавна през коя година колко пари може да изплати като национални доплащания. Зърнопроизводителите и правителството обаче никога не са разговаряли за схема, по която това ще се осъществи. Лошото планиране на бранша неизменно води до протести - защото никой не знае колко пари ще получи следващата година. В опити да потуши бунтовете пък властта неизменно започва да прехвърля топката между отделните си структури. Сегашните протести можеше и да не се състоят, ако ексземеделският министър Нихат Кабил беше обсъдил с финансовия си колега обещаните на зърнопроизводителите 375 млн. лв.