Красимир Катев Моята централна хипотеза е, че няма да има сериозни трусове в българската икономика в резултат на международната финансова криза. Очаквам също така ръстът на националното ни стопанство през 2009 г. да достигне около 5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Но държа да подчертая, че съществува риск, който не е пренебрежимо малък, икономиката ни да забави темповете си на развитие вследствие на спиране или драстично намаляване на преките чуждестранни инвестиции в областта недвижимите имоти и строителството в страната. Според мен това вече е факт и ще продължи да се случва през следващите 12-15 месеца. На лице са и аргументи в защита на тази хипотеза. Миналата година преките чуждестранни инвестиции в недвижима собственост и сектори, свързани със строителството у нас са били 2,4 млрд. eвро. Това прави около 40% от общия обем на външните вложения в България които бяха около 6 млрд. евро. В момента глобалната криза е достигнала такива размери, че на никого дори не му си мисли за инвестиции в български недвижимости. Особено като се има предвид, че съществува възможност за много добри сделки за евтини имоти, които сега масово се предлагат в САЩ. Ако в резултат на създалата се ситуация преките чуждестранни инвестиции у нас намалеят с 1,5-2 млрд. евро, това ще доведе до значително по-големи загуби за българската икономика. Да приемем, че привлечените средства от вън представляват капитал. Обичайно в този сектор той привлича около 3-4 млрд. евро банкови заеми Естествено в случая не говорим за инвестиции в рамките на една година. Реализирането не им отнема 2-3 години – това е цикълът на генериране на подобна стойност. Да допуснем, че от България се отдръпнат около 2 млрд. евро. В резултат на това страната ни автоматически ще изгуби около 3 млрд. евро дългово финансиране (кредити). Общо това прави загуба на около 5 млрд. евро инвестиции. Нормално те биха спомогнали за генериране на 5-6 млрд. евро добавена стойност към брутния вътрешен продукт на нашата страна. В национална валута сумата е равна на около 10-12 млрд. лв. Разпръснати върху 2-3 години – колкото е срокът на реализацията на подобни проекти, означава националното стопанство да губи по 4-5 млрд. лв. на година. Сумата е равна на близо 5-5,5% от БВП Ето защо смятам, че въобще не е невъзможно ръстът на българската икономика да падне от 6% на 1% и дори на нула процента. Разбира се, малко вероятно е подобен сценарий да се реализира, но трябва да се мисли проективно и да се гледа напред. Според мен правителството трябва да подготви и да реализира пакет от антикризисни мерки, за да се предотврати този негативен сценарий. Част от тези мерки могат да се изразяват в облекчения в данъчната сфера. Възможно е да се предложат елементи на семейното подоходно облагане. Например да се реализират данъчни облекчения на семейства с деца, и то само при закупуването на първо жилище. Това означава лихвата да се приспада от данъчната основа на доходите на един от работещите членове на семейството. Според мен трябва да се работи и в още една насока – да се подобрява данъчната привлекателност на България, защото това е един от немалките стимули за чуждестранните инвеститори. Би могло например да се намали данъкът върху дивидентите или направо да се премахне. В момента той е 5%. Добре би било да се приложат и мерки в областта на капиталовите пазари. Според мен не бива да се самоуспокояваме, че България е остров на стабилността и че нищо не може да ни се случи. Доста по-развити държави от нашата, като Ирландия например, влязоха в рецесия. Прибалтийските страни, които са с много по-добра инфраструктура, а някои дори и в еврозоната, също минават през криза. В някои от тях ръстът на брутния вътрешен продукт падна от 10% на нула. Ето защо не трябва да се самоуспокояваме, а да мислим перспективно. С риск да прозвучи крайно, смятам, че трябва да сме притеснени дори параноични, докато отмине опасността. (Бел. ред.: Авторът е бивш зам.-министър на финансите в правителството на Симеон Сакскобургготски.)