Латиноамериканският социализъм на 21-и век е в задънена улица. Растящите икономически проблеми във Венецуела, Еквадор, Аржентина и Боливия поставят под натиск левите популистки правителства в Латинска Америка. Битката за благоразположението на бедните се превърна в конкурентна борба между социализма, перонизма и либерализма. Политическата борба около въведения от Уго Чавес "социализъм на 21-ия век" се изостри особено силно във Венецуела. Там опозиционният лидер Енрике Каприлес не признава избора на Николас Мадуро за президент и сезира Върховния съд.
Социализмът на 21-ия век е анахронизъм, защото не може да отговори на проблемите на 21-и век, като масовата безработица и унищожаването на околната среда, смята бразилският професор по история Виргилио Араес. "През 80-те и 90-те години на миналия век много латиноамерикански интелектуалци търсеха алтернатива на неолибералния икономически модел. Опитът им беше важен и необходим, но се крепеше на духовното наследство на Студената война", казва професор Араес. Неговият колега Тиаго Гере Галвао отива още по-далеч, като се позовава на известния американски социолог Имануел Уолърстейн.
"Не само социалистическите идеали са избледнели. И трите големи идеологии, т.е. либерализмът, социализмът и консерватизмът, се провалиха", казва той. Това показват и многобройните протести по цял свят за политическа свобода, за права на малцинствата, както и движението "Окупирай Уолстрийт". Кризата на латиноамериканския социализъм има преди всичко икономически причини. Венецуела, Боливия и Еквадор например са силно зависими от износа на суровини, като петрол и природен газ. Широко прокламираните програми за борба с бедността се финансират от приходите от този износ. А колебанията на цените на световните пазари оказват негативно влияние.
Аржентина също страда под бремето на голям държавен дефицит, отрицателен търговски баланс и ниска платежоспособност. Когато новият папа Франциск напомни за задачата на църквата да се застъпва за бедните, президентката Кристина Кирхнер беше принудена да защитава своята политика: "Намаляването на бедността не е някакво чудо, а е резултат от нашата социална политика", заяви тя пред аржентинската преса. Кирхнер отново се врече във вярност към Уго Чавес. Той бил неин пример за подражание, също както и починалият й съпруг Нестор Кирхнер.
Докога обаче може да се задържи над вода една социална политика, която се финансира единствено от продажби на петрол и газ? Според Тиаго Гере Галвао това зависи не само от ценовите колебания на световните пазари, а в по-голяма степен от производствените възможности на отделните страни. Нито Венецуела, нито Боливия, нито Еквадор имат кой знае каква собствена индустрия. "Правителствата в тези държави не използваха суровинните си ресурси за изграждане на индустриална база", казва Галвао.
Досега само Китай допринася косвено за стабилизирането на социалистическите страни от Андите. Китай е един от най-големите вносители на петрол от Венецуела и Еквадор и на суровини от Боливия. В замяна на това Пекин отпуска на страните от Латинска Америка финансови заеми. Вторият най-голям заемодател за региона са САЩ, които изкупуват 40 процента от петрола на Венецуела. Според повечато експерти обаче латиноамериканският социализъм води тези страни в задънена улица.
"В момента сме свидетели на бавен упадък", казва икономистът Антонио Карлос душ Сантуш от университета в Сао Паоло. Той дава за пример други страни, които при сходни икономически и географски предпоставки успяват да постигнат значителено по-добри резултати - например Перу, където в последните години беше отбелязан постоянен стопански прираст. Боливия, Еквадор и Венецуела имат значително по-лоши данни през последните три години в сравнение с Перу. А това би трябвало да накара лидерите на трите страни да се замислят за алтернативи.
По „Дойче веле“