В Гърция не всичко е така, както изглежда. Докато например гръцкият парламент обсъждаше последния пакет от мерки за икономии, включващ съкращаване на 15 000 служители в обществения сектор, в Европа отново заговориха, че гърците пак протестират и че страната е пред нова социална експлозия. Само че протестиращите тогава бяха тъй малобройни, че експлозията така и не се състоя.
Вярно е, че гърците не са се отървали от социалните си беди вследствие на кризата и мерките за икономии. Според официални данни безработицата в страната възлиза на 27 на сто и докато през 2009 година заетите са били 4,5 милиона, то през 2012 броят им е бил 3,7 милиона. А и заплатите на онези, които имат работа, са драстично орязани – да вземем например историята на една секретарка от Атина, чиято заплата била намалена от 1200 евро нето на 900 евро и която била уволнена малко след орязването на заплатата й. Сега жената е назначена отново на работа, само че срещу 600 евро месечно възнаграждение. Що се отнася до нископлатените, за тях няма социални помощи и добавки. Пенсиите на голяма част от гърците също са ниски, но дори и доста по-високата пенсия на един университетски професор например никак не стига, защото с нея той е принуден да изхранва и семейството на сина си, което без тази помощ не би могло да оцелее. "Пенсията ми е 1180 евро, жена ми получава 1500 евро. Ние сме доста добре в сравнение с останалите, но пък издържаме децата си, които са безработни и парите пак не стигат", казва проф. Янгос.
Гръцки икономисти от правителствените кръгове регистрират проблемите на хората, но същевременно смятат, че орязването на заплатите е положителен сигнал за продължаващото саниране на страната. Тя вече е преодоляла много от недостатъците по отношение на разходите по трудовото заплащане през последните години, изтъкват те. Всъщност дълбоката криза, а не само някои промени в законодателството доведоха фактически до либерализиране на частния пазар на работната сила и до свиване на правомощията на синдикатите. Единствено в обществения сектор и в стратегически браншове като корабоплаването синдикатите не са загубили напълно силата си. След закриването на 800 000 работни места в частните фирми обаче обикновените гърци изобщо не са склонни да приемат с разбиране протестите срещу уволненията на 15 000 служители в обществения сектор, голяма част от които са обвинени в корупция.
Докато извън страната непрестанно се говори, че Гърция пак иска пари и следователно продължава да тъне в кризата, т.нар. тройка – ЕК, ЕЦБ и МВФ – атестира в средата на април, че с бюджетната си политика гръцкото правителство е дало очаквания положителен сигнал. "Последните бюджетни данни сочат, че страната стъпва на правилния път и може да постигне набелязаната цел", установява тройката. А фактът, че на Гърция беше отпуснат поредният транш от помощи в размер на 2,8 милиарда евро, както и че предстои обсъждането на нов транш от 6 милиарда, Атина възприема просто като доказателство за изпълняването на всички договорени стъпки. А че бюджетният дефицит на Гърция през 2012 година отново се е повишил на 10%, не безпокои нито тройката, нито гърците. Защото, както съобщава Европейската статистическа служба, 4 на сто от този дефицит отпадат като еднократен разход за укрепване на банките и така текущият дефицит остава 6 на сто – срещу над 15 на сто през 2009 година.
Демонстрираното задоволство от развитието на бюджета обаче прикрива части от реалността - най-вече факта, че бъдещият икономически растеж на Гърция все още е силно зависим от структурни реформи. Пътят до тях е все още дълъг, макар тройката вече да е съставила списъка от задачи, с които трябва да се справи гръцкото правителство. Сред тях са крайно необходимата обхватна реформа на данъчната система и съставянето на пълен кадастър.
Всъщност обикновените гърци, както и гръцките медии, не възприемат положителните сигнали. Нещо повече - нито едните, нито другите им вярват. "Гръцките министри са дотолкова отдадени на детайлите по проектите за реформи, че не им остава време да мислят за дългосрочни планове, камо ли за визия за бъдещето на страната", казва един водещ гръцки икономист. Дори онези, които са залагали надежди на правителството на Самарас, днес реагират по-скоро скептично и със сарказъм. "Кой знае дали утре пак няма да се окажем изправени пред огромна дупка в бюджета и да сме принудени да се върнем към драхмата", казва един от тях.
Съвсем друга история разказва опитът на един гръцки бизнесмен, основателя на фирма "Чипита" Спирос Теодоропулос. С 62 производствени цеха в 10 страни неговата фирма за пекарски изделия е шампион в Гърция. Оборотът й е близо 650 милиона евро. През последните месеци Теодоропулос е предоставил от печалбите си капитал за създаването на седем нови фирми. "Целта ми е да помогна на страната", казва той.
По „Дойче веле“