Руската икономика върви към сериозна криза. Дори и политиците вече не го крият. Те знаят, че крепящият се на нефта модел е отживелица и отчаяно търсят нов. Всъщност рецептата е известна, но защо не искат да я приложат?
Ако искате да оцените състоянието на една икономика, няма да е зле да хвърлите поглед върху условията за нейните предприемачи. В Русия те не са особено обичани, към тях се изпитва най-вече враждебност, а поради тази причина те скоро може да се превърнат в изключително рядък вид. В тази страна доминиращо положение все по-често заемат държавните предприятия-монополисти или големите концерни на олигарсите. Според актуално проучване едва 2,2 процента от руснаците биха искали да основат собствена фирма. Това е най-ниската стойност сред всички страни, включени в изследването, и най-ниската за Русия от 2006-та насам. Тези данни ясно показват следното: икономиката на Русия е попаднала в много опасна ситуация. Показателите за ниския растеж на страната са и без друго тревожни, а вече и представителите на политическото ръководство признават, че Русия се е насочила към сериозна криза. Министерството на икономиката свали прогнозата си за растежа от 3,6% на 2,4%. За държава от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка) това е сравнимо със стагнация, подчертава бившият министър на финансите Алексей Кудрин. А може да стане и по-лошо: според министъра на икономиката Андрей Белоусов растежът за 2013 г. може да падне и под 2%. Тази негативна тенденция пролича още през 2012-та и се задълбочи в първото тримесечие на 2013-та. А нови двигатели за конюнктурата, които да заместят нефта, генерирал до 2008-ма растеж от 7% годишно, така и не са открити. На този фон сред политическия елит цари напрежение. На карта е заложено прекалено много: ако икономиката изпадне в рецесия, ще се стигне до липсата на средства за социални услуги и до протести. В момента това е най-обсъжданата тема в Русия.
Това, че лихвите по кредитите са високи въпреки относително ниската инфлация, се дължи на високите рискове и на господстващото пазарно положение на две държавни банки. Масовото изтичане на капитали пък е свидетелство за недостатъчната правна сигурност и на "добре организираната група от хора", както шефът на Централната банка евфемистично назовава престъпниците. Предприемачите от години се оплакват, че в Русия липсват прозрачни правила, че законите се прилагат селективно, а бизнес климатът е отровен от корупция. Да не говорим пък за това, че силното икономическо държавно присъствие спъва конкуренцията, а добра инфраструктура няма и до днес.
В мисленето на политическия елит обаче поне настъпи някаква промяна: той започна да разпознава липсващите структурни реформи като заплаха. "Това ще ограничи растежа в следващите 4-5 години до 4%", предрича бившият финансов министър Алексей Кудрин. "А най-голямото предизвикателство ще бъдат функциониращите държавни институции", допълва той. Въпреки тези прозрения, склонността към реформи не се прояви и след преизбирането на Путин през 2012-та. От една страна заради това, че неговата политика заобикаля областите, които действително се нуждаят от реформи и се свежда до по-високите държавни разходи. От друга - заради факта, че кликата на Путин се занимаваше през цялата 2012-та с уличните протести, със задушаването на опозиционните пориви. А изразходването на толкова много политическа енергия може да обрече на провал и най-нужните реформи, както казва политологът Константин Сонин: "Тъй като всяка, дори и най-малката реформа би довела до загуба за някого, управляващите прибягват до определен трик във всяка сфера - всеки опит за реформи се обявява за "борба срещу Путин" и съответно бива блокиран."
Времето обаче напира. "Имаме не повече от пет години", заяви наскоро министърът на икономиката, който е наясно, че преструктурирането на световните енергийни пазари може да доведе до спад в цената на петрола с 20% до 30%. "А в дългосрочен план и резервните фондове няма да могат да помогнат. Поради което би било по-добре да се инвестира още сега в реформите в здравеопазването, образованието, пенсионната система и инфраструктурата", убеден е Белоусов.
Икономиката, опираща се на добива на нефт, вече е отживяла времето си като модел. Само че и никакъв нов не се задава. "Иновациите и инвестициите имат нужда от държавно гарантирана свобода", повтарят експертите в бранша. "За да се ускори растежът, трябва да се увеличи производителността на труда, както и добивът на суровини от неразработени до момента находища, а малките и средни предприятия трябва да се насърчават", казва министър Белоусов. Така мисли и омбудсманът за предприемачите Борис Титов. Освен това Титов призовава за освобождаването на арестуваните над 110 000 предприемачи. Но дали и Путин мисли така?
По „Дойче веле“