МВФ се присъедини към редица частни анализатори, които свалиха прогнозите си за растежа на Китай, което поставя и въпроса дали Пекин ще се обърне отново към стимули в подкрепа на икономиката. Фондът предупреди и за растящите равнища на китайския дълг и скока в кредитирането, които могат да се разпилеят в неефикасна употреба при неправилно управление.
На брифинг в Пекин в сряда заместник управителният директор на фонда Дейвид Липтън обяви, че МВФ занижава прогнозата си за китайския растеж от 8 % на 7,75 на сто, тъй като линеещата глобална икономика удря търсенето за китайски износ. Той подчерта обаче, че новата прогноза все още определя силен прираст и че Пекин е способен да отговори на изненадите. Прогнозата на фонда надхвърля собствената официална цел на Китай за растеж от 7,5 на сто и Липтън очаква умерено покачване през втората половина на годината. Но, подчерта той, Пекин вече има по-малко пространство за маневриране. „Китай все още има значително политическо пространство и финансова способност да запази стабилността на фона на неблагоприятни развития, но маржът на сигурността се стеснява.“
Фондът посочи в новата си преценка, че държавният дълг на Китай е почти 50 на сто от БВП. Макар и по-малък от тези на САЩ, Япония и много други развити страни, цифрата е доста по-голяма от преценката за 22 % от БВП през 2012 г., основана на китайски официални данни. Разликата произтича от добавянето на дълговете на местните правителства към този на централното. МВФ посочи също, че бюджетният дефицит на Китай за миналата година е бил 10 на сто от БВП в сравнение с данните на Китай за 1,5 на сто. Това означава, че без съществена правителствена подкрепа китайският растеж би спаднал още по-рязко. Фискалният дефицит на САЩ за 2012 г. бе 7 на сто от БВП.
Съотношението на кредитирането към БВП на Китай пък скочи на 180 % през 2012 г. от 123 % през 2008 г. по преценка на „Уолстрийт джърнъл“ на основата на данни на китайската централна банка. Резкият скок на кредитите, продължаващ и през тази година, поражда опасения от прахосване на капитал и увеличаването на лошите заеми в банковата система.
По „Уолстрийт джърнъл“