Дали кризата в Европа не се дължи на една-единствена кардинална грешка: въвеждането на еврото? И ако е така, не трябва ли да се разделим с единната европейска валута? Видни германски икономисти спорят по темата.
"Колко глупав съм бил на младини", признава един от най-известните икономисти на Германия Ханс-Вернер Зин, шеф на Института за икономически изследвания "Ифо". При това става въпрос за 90-те години, когато се обсъжда въвеждането на еврото и когато Зин вече е преполовил 40-те. По онова време той е страстен привърженик на общата европейска валута. Днес е неин противник. "Еврото беше гигантска грешка", твърди икономистът пред "Франкфуртер алгемайне цайтунг" и цитира следното афористично заключение на британския финансов журналист Мартин Улф: "Този, който смята еврото за добра идея, явно е мазохист." Според Зин еврозоната междувременно е стигнала до ситуация, от която няма "добър изход". Тя приличала на разпадащ се брак, в който разноските по развода са непосилно високи за партньорите. "Точно заради тези високи разноски обаче трябва да защитаваме еврото", казва германският икономист. В същото време му е ясно, че това не представлява истинско решение на проблемите.
Ханс-Вернер Зин смята, че пътят, предложен от политиците, е напълно грешен: той има предвид наливането на все нови и нови кредити за спасяване на закъсалите държави. Според Зин по този начин Европа залита в някакъв нов вид социализъм, защото дълговете се социализират - т.е. те се прехвърлят върху всички данъкоплатци, а ЕЦБ продължава с помощта на ниски лихви да прелива евтини кредити към Южна Европа, за които е ясно, че никога няма да бъдат издължени.
Волфганг Франц, бившият председател на експертния съвет на т.нар. икономически мъдреци, смята, че ЕЦБ прави грешка, като продължава да изкупува държавни ценни книжа на закъсалите държави. Това било "смъртен грях" за всяка централна банка. Впрочем в Германия в момента с интерес се очаква решението на Конституционния съд в Карлсруе, който трябва да прецени дали ЕЦБ не е надскочила правомощията си, игнорирайки правата на отделните държави-членки на еврозоната.
Според Ларс Фелд пък, финансов експерт от Фрайбург и член на експертния съвет на германското правителство, би било редно във финансовата политика да навлезе по-силно принципът на личната отговорност. Експертът смята освен това, че Европа има спешна нужда от банков съюз: "Това беше недооценено в Маастрихт", казва той.
Клаудия Бух - единствената жена в съвета на "икономическите мъдреци", също рекламира ползите от подобен банков съюз. В сегашната еврозона според нея няма фатални диспропорции. И в рамките на други валутни съюзи се срещали подобни разлики - например между отделните американски щати. Онова, от което еврозоната обаче се нуждае, бил механизъм за закриването на неплатежоспособни банки. "Само по този начин може да се прекъсне възможността, чрез която рисковете на банките се прехвърлят върху държавите", смята Бух.
Берлинският макроикономист Михаел Бурда пък сравнява валутния съюз с общежитие, в което отделните наематели са длъжни съвместно да поддържат реда и чистотата на общите помещения. В собствените си стаи обаче всеки трябва сам да е отговорен за реда. Затова Бурда смята за особено важна утвърдената в Маастрихтския договор клауза за неоказване на помощ.
Вижда ли се в крайна сметка светлина в тунела на еврокризата? Дали лекото намаляване на безработицата в Испания или забавянето на рецесията в Европа са реални или пък са само временни явления, дали има положително развитие в закъсалите европейски държави или не - и по тези въпроси мненията на експертите са твърде разнопосочни. Дали еврокризата ще приключи действително? На този въпрос Волфганг Франц не намира по-добър отговор от това, да цитира чл. 2 от "Рейнската конституция на хумора", а тя гласи : "Каквото има да става, ще стане."
По „Дойче веле“