Държавата наподобява октопод - всеки трети сърбин е на държавна служба. Заплатите автоматично се индексират два пъти годишно, което е една от причините МВФ да предупреждава, че Сърбия е застрашена от съдбата на Гърция.
Последните икономически данни за Сърбия са отчайващи - финансите на кандидатката за европейско членство са в окаяно състояние, сочат два независими анализа. Без дълбоки реформи и решителни мерки за икономии Сърбия може да се окаже на ръба на неплатежоспособността. Ако не се намалят драстично държавните разходи, дефицитът в държавния бюджет може да надхвърли осем процента от брутния вътрешен продукт. "Без радикални мерки за икономии Сърбия няма да може да избегне дълговата криза", подчертават експертите от Финансовия съвет в Белград.
Ситуацията в Сърбия има много общи черти с гръцката: промишлеността е неконкурентоспособна, партиите в страната обслужват собствените си интереси. Голяма част от сърбите са на държавна служба, като по този показател Сърбия дори изпреварва Гърция. От общо 1,7 милиона заети, 470 000 души са държавни служители или работят в държавни предприятия. Към тях се добавят и 40-те хиляди военнослужещи, няколко десетки хиляди полицаи и сътрудници на службите за сигурност.
За разлика от частния сектор, където безработицата е 27 процента, държавните чиновници се радват на сигурни работни места, а и печелят почти с една трета повече от заетите в частния сектор. "По този показател Сърбия държи рекорд в Европа", отбелязват експертите от Финансовия съвет. Както разкриха медиите - шефът на държавната фирма "Сърбиягаз" взимал месечна заплата от над 10 000 евро, докато в същото време средната заплата в страната е 350 евро.
И други обстоятелства в Сърбия напомнят за гръцката драма. Държавните предприятия работят на загуба, субсидиите и пенсиите са раздути, а укриването на данъци - широко разпространено. Системата за защита от уволнения принуждава работодателите да плащат обезщетения на съкратените за целия период на трудовия им стаж, а не само за времето, прекарано в съответната фирма. Поради което сръбските предприятия - логично - избягват новите назначения.
Въпреки сложната ситуация сръбските политици не предприемат мерки за икономии и не провеждат реформи. Още през есента на 2012 година експерти от Финансовия съвет, МВФ и Световната банка препоръчаха промени в обществения сектор и в пенсионната система и активизиране на действията срещу укриването на данъци. През ноември сръбското правителство взе решение да проведе реформите, но то си остана само на хартия - и до днес нито една от тях не е осъществена на практика.
Политиците в Сърбия дори не водят дискусия за съкращения в обществения сектор. Те отхвърлиха и предложението за замразяване на държавните заплати и пенсии. За сметка на това Сърбия иска да продаде печеливши предприятия като сръбския Телеком, например. Финансовият министър Динкич иска до края на юни да се гласува допълнителен бюджет, който да намали бюджетния дефицит от 8 на 4,7 процента. Междувременно повечето министри са направили предложения за икономии, но никой не може да отговори на въпроса дали те ще са достатъчни, за да не тръгне Сърбия по пътя на съседна Гърция.
(„Дойче веле“)