Политическият хаос в Португалия и опасенията за хода на реформите в Гърция подновиха страховете, че кризата в еврозоната може да пламне отново. Нервните пазари качиха лихвите по облигациите на Португалия до ужасяващите 8 на сто в сряда след оставките на финансовия и външния министър в коалицията на премиера Педро Пасош Коелю поради несъгласието им със социалните и икономическите последици от затягането на коланите.
Във вторник премиерът се зарече да не подава оставка след призивите на Еврокомисията и португалски политици „да действа отговорно“, тъй като „финансовото доверие в страната“ рискува да бъде застрашено. Но отслабените позиции на Коелю предизвикват съмнения дали Лисабон, който доскоро бе хвален за въвеждането на строги мерки за съкращаване на бюджетния дефицит, ще успее да изпълни условията по спасителната помощ от 78 милиарда евро, договорени през 2011 г. Доклад на МВФ от миналия месец обрисува мрачна картина: „Подобрението в индикаторите за конкурентоспособност в чужбина остава ограничено, а икономическото възстановяване е съвсем слабо.“ Държавният дълг е прогнозиран да достигне 130 на сто от БВП до 2015 г.
Гърция, спасената посестрима на Португалия, се представя съвсем малко по-добре. Тя има проблеми с прокарването на реформите срещу спасителната помощ. Особено трудна е задачата да бъдат съкратени хиляди работни места в обществения сектор. Неотдавна правителството почти колабира след закриването на държавната телевизия ERT. Проблеми тлеят и в други огнища. Спасените през 2012 г. испански банки имат дълъг път, преди да излязат на чисто. Италия е застинала в слаб растеж, а последната спасена членка на еврозоната – Кипър, тепърва трябва да предприеме серия сурови реформи. Нарастващата несигурност и нервността на пазарите последваха продължителен период на относително спокойствие, стартирал с обещанията на ЕЦБ преди година да направи всичко възможно за спасяването на еврото. А лидери в Брюксел като Жозе Барозу и Херман ван Ромпуй дори заявиха, че най-лошото от кризата е отминало.
По „ИЮ Обзървър“