На 1 януари в еврозоната влиза и Латвия - малката балтийска държава, която през 2009 бе на ръба на фалита, но изненадващо бързо успя да се съвземе. Оттам обаче не следва, че има универсални рецепти за справяне с кризата.
"Еврото не е самоцел, а инструмент, който ще допринесе за високия икономически растеж", казва латвийската евродепутатка Инесе Вайдере, визирайки очакванията на сънародниците си с влизането в еврозоната в Латвия да дойдат и повече инвеститори. През последните две години чуждестранните инвестиции в съседна Естония, например, са се удвоили. Сега и Латвия се надява да постигне подобни резултати.
Членството в еврозоната обаче определено не е подарък. Преди пет години Латвия се отърва от фалит само благодарение на спешните кредити от ЕС и МВФ, паралелно с които правителството в Рига трябваше да наложи драстични икономии: заплатите бяха намалени с 30 на сто, държавните разходи - с 20 процента. За кратко време безработицата достигна рекордно ниво, но премиерът Валдис Домбровскис продължи с оздравителния курс и в крайна сметка бе възнаграден за усилията си.
"Още през 2009 Латвия отбеляза икономически растеж от 5 процента, който продължава да поддържа и досега", отбелязва бившият министър на икономиката Кришианис Каринш. Опасявайки се от хиперинфлация, латвийците отхвърлиха препоръката на МВФ за девалвация на валутата. Това, което бе предприето, бе т.нар. "вътрешна девалвация", тоест - драстични съкращения на заплатите най-вече в държавния сектор.
В последните години ситуацията в редица страни от Южна Европа наподобява много тази в Латвия. Дали и за тези държави "вътрешната девалвация" е решението за излизане от кризата? Кришианис Каринш не вярва в универсалните рецепти. "Разликата между Латвия и другите страни в Европа е в това, че ние сме малка, но много отворена икономика и чрез износа можем да насърчаваме стопанския растеж", казва той.
Латвийският модел надали би бил приложим в някоя по-голяма държава със слаб износ и засилено вътрешно търсене. Евродепутатката Инесе Вайдере смята, че основна роля за влизането в еврозоната е изиграл надпартийният консенсус за реформаторската политика на правителството. "И в Латвия имаше протести срещу болезнените мерки за икономии, но водещите политически партии застанаха зад този курс от самото начало. Както и синдикатите. Този подход може да послужи за пример на южноевропейските страни в криза", посочва Вайдере.
(По Дойче веле)