Марчела Абрашева, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“ Около 11% от пълнолетните българи имат най-общо желание да емигрират трайно от страната, ако им се удаде възможност. Това сочат данните от национално представително социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл“ по поръчка на в. „Класа“. Решително по-приемлив за хората у нас остава другият подход: да поработят навън, но да живеят и да харчат после спечеленото в България. В този смисъл постепенното отваряне на трудовите пазари на страните от ЕС, за да могат българи свободно и легално да работят там, съвпада с обществените нагласи у нас и със сигурност ще предизвика спад, а не ръст на трайните емигранти. Резултатите от проучването сред групата на 18-25-годишните българи са най-категоричното потвърждение за това. С около 3% за последните 2 години са спаднали желаещите да емигрират трайно, с около 7% са се увеличили тези, които заявяват, че предпочитат да останат да живеят и да работят в България. Сравнението на резултатите от сегашното проучване с данни от 2006-а сочи няколко важни тенденции. Първо, общата картина остава почти непроменена, тоест и преди влизането ни в ЕС относителният дял на желаещите да емигрират е бил около 10-11% и около 20% потенциални гурбетчии. Тук следва да се направи много важна уговорка: 10% желаещи и преди, и сега изобщо не значи, че 600 000 българи са си стегнали куфарите и вече пътуват към границата. Хората, които имат съвсем конкретни планове и намерения - кога ще заминат, къде ще заминат и т.н., са около 2-3% общо и по този показател няма ръст през 2008-а в сравнение с 2006-а. Все пак не трябва да забравяме, че през последните 15 години възникнаха немалки общности на преселили се в чужбина българи и техните роднини и приятели у нас отдавна могат да черпят информация и за плюсовете, и за минусите на гурбета и емиграцията в чужбина, така да се каже, от първа ръка. Още през 2006 г., преди влизането на България в ЕС, вече беше ясно, че впечатленията и очакванията на тема емигрантски живот са претърпели нормализация и нямат нищо общо с илюзиите на първите вълни напускащи страната в началото на 90-те. Отрезвяване има както в посока „какво е там”, така и в посока „какво е тук”, тоест какви са предимствата да харчиш спечелените от работа навън пари тук. Второ, динамиката на нагласите по демографски и социални групи е изключително показателна: - Най-нисък е процентът на желаещите да отидат на гурбет сред висшистите /16%/ и сред по-ниско образованите и безработните /13%/. За първата група това отчасти се дължи на факта, че родният пазар изпитва глад от квалифицирани хора и съответно това отваря повече възможности за по-добра заплата и в България. За втората група е валидно правилото, че в европейските страни наемането на хора за неквалифициран труд далеч не е резервирано единствено за желаещите българи. Те просто се присъединяват по-късно към многонационалните общности от емигранти за нископлатен труд, легален или полулегален, в страните от ЕС. - Най-ниско е желанието да се търси работа/преселване в чужбина сред работещите в държавния сектор. Образователният ценз на тези хора е като правило висок, но и средната възраст е по-висока, а уменията за адаптиране към работа в пазарна среда са по-ниски. От емиграция на чиновници от държавния сектор в чужбина, уви, никак не сме застрашени. Явно хората със средно образование /доходи/, професия и възраст 25-40 г. остават най-изкушени да опитат късмета си да работят в чужбина - всеки четвърти не изключва такава възможност. Ако има притеснителен резултат от изследването, то той е тъкмо този. Можем да очакваме, че родният пазар на труда, особено частният сектор, ще изпитва все по-големи трудности в този сегмент. Обемът на изследването не позволява да се направят по-детайлни анализи по професии и сектори на индустрията, но и общата тенденция е сериозен предупредителен сигнал. Преди две години проблемът с емиграцията и изтичането на работещи в чужбина изглеждаше повече като проблем на отношенията ни с европейските ни партньори. Сега страните от ЕС могат да бъдат по-спокойни - нерегулирани потоци българи няма да ги залеят, но проблемът става все по-остър за българските фирми. От гледна точка на доходите и общия среден стандарт на живот у нас гурбетът е плюс. Няма нищо лошо част от формиращата се българска средна класа да заработи по-добър стандарт за себе си, децата и родителите си в чужбина, точно обратното, създават се приходи, които идват и у нас. Как обаче ще работи нашата икономика? Въпреки рецесията в някои страни от Европа, които традиционно са предпочитани от българите като място за работа или заселване – например Испания, списъкът с желаните дестинации за гурбет остава почти непроменен с сравнение с 2006 г. Испания, Италия, Германия и Гърция са в челото, следвани от Англия и Щатите. Изследването е проведено през първите десет дни на септември, национално представително е и обхваща 1004 избиратели чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.