Деа Маркова, „Политикъл кепитъл“ В Министерството на икономиката и енергетиката и Националната асоциация по биогорива представиха данни за производството на биодизел в страната. МИЕ регистрира 17 000 т. От НАББ отчетоха със 17 000 т по-малко. Подобно кардинално разминаване между индустрия и регулаторни органи се наблюдава във всеки аспект на пазара за биогорива. Интересно е в такъв случай да се направи опит за обективна оценка. Отличен шест. Такава бележка заслужаваше българската политика спрямо алтернативните горива според формално приетите закони, стратегии и промени на наредби миналата година. Даже шест плюс, защото с директива 2003/30/ЕО Европейската комисия посочва само препоръчителни нива за употреба на биогорива в сферата на транспорта от 2% годишно потребление за 2008 г. За разлика от ЕК с последното изменение на Наредбата за качеството и контрола на течните горива през септември 2007 г. България задължи горивата, разпространявани за нуждите на транспорта у нас, да съдържат 5% биопродукт на литър от 2008 г. Към момента на тази промяна в страната имаше изградена база за производство на биогорива с капацитет 240 000 т годишно. Но от нейното встъпване в сила през януари 2008 г. пазарът на алтернативно гориво започна да разваля успеха си с устремен ход назад. Стъпка първа: Оказа се, че Държавната комисия за метрология и технически надзор не е задължена по закон да контролира горивната смес в мрежата от дистрибутори. Според Закона за възобновяемите източници и биогоривата министърът на икономиката може да налага санкции на дистрибутори които не блендират минерали и биопродукти, но по Закона за нормативните актове той не може да задължи със заповед Комисията за технически надзор да осъществи такива наблюдения. Нещо повече, комисията все още няма лиценз за анализ на биогорива, а доставчици на необходимото оборудване бяха избрани едва този месец. Това означава, че условия за анализ няма да има до 2009 г. – година след като те бяха необходими на индустрията. Тук идва и въпросът за оспорване на решенията на Държавната комисия. Всеки производител и вносител може да подложи мнението на националите експертите на арбитраж, но за целта са необходими три лицензирани лаборатории. Освен планираната държавна в България има само още една частна, която притежава необходимата сертификация. Стъпка втора: При нулев контрол на качеството на течните горива от петролните компании се породи почти нулев интерес. До този момент единствено двама разпространители предлагат биогорива и смеси на минимален брой бензиностанции. Според данни на дистрибутори цената на литър биодизел не е по-висока от цената на минерален дизел, но интерес от потребителите няма. Този пазарен парадокс има няколко обяснения Сред собствениците на автомобили е популярно притеснението, че употребата на биогориво води до амортизация на непригодени за това системи. Въпреки че това е технически неправилно, застрахователните агенции са сигнализирали, че ще го отчитат в работата си. По-значителен е проблемът с данъчните складове, където производители и вносители на горива трябва да осъществят смесването с биопродукти. Такива вече има изградени, включително и от единствения производител на минерални горива в България, но техният брой е малък и инвестициите са недостатъчни, особено в условия за смесване на биоетанол. Този процес изисква наличие на определени ензими в минералния бензин, които не са налични в продуктите на нашия пазар. Салто мортале: Точно когато производителите на биогорива си мислеха, че ситуацията не може да стане по-лоша, от Министерството на финансите ги уведомиха, че държавата не е съумяла да получи разрешение за провеждане на преференциална данъчна политика към сектора. Намаляването или премахването на акцизна ставка може да се счете за държавно подпомагане на частен сектор. За да не се наруши свободният обмен на стоки в общността, ЕС подлага такива национални политики на обсъждане. Тъй като в кооперация с индустрията до този момент държавата не е успяла да представи необходимите за ЕС документи и проучвания, включително и да получи информация за себестойността на нефтопродуктите на националния пазар, необходимата нотификация от ЕС не се очаква преди 2010 г. Затова от този понеделник официалната политика на Министерството на финансите е, че биогоривата в България се облагат с акциз и че смесите от био- и минерални горива не получават предвиденото от закона 3% намаление на акцизната ставка. При така създалата се обстановка развитието на пазара на биогорива в България се оказва по-затруднено от гледна точка на регулации, отколкото в световния лидер по производство и потребление на биодизел Германия. Законът за данъчни облекчения на биогоривата в Германия загуби давност през 2006 г. и се очаква разсрочено покачване на данъчното облагане на сектора до 2012 г., след като за 2006 г. Германия бе произвела 2,2 млн. т природосъобразно гориво. Последната промяна на българската данъчна политика със сигурност ще покачи цената на биоетанол и дизел над тези на минерални горива в година, през която производството на сектора е нула по преценка на самата индустрия и 7% от изградения капацитет по преценка на държавата. Ето как от отличници станахме пазарни двойкаджии за малко повече от половин година. При тази негативна оценка е уместно да се зададе въпросът, който често се чува сред редиците на Националната петролна и газова асоциация (НПГА): Защо секторът на биогоривата да е обект на регулаторни протекции? С какво той е по-различен? Заплахата от ЕС за санкции след 2010 г. е реална, но това е изискване, а не аргумент за допълнителна регулация. Не е аргумент и фактът, че сектори, с които биогоривата са свързани, също не функционират на пазарен принцип. Така например биодизел не може да се използва за нуждите на производството, защото законовата рамка не го позволява. Причината за регулирана помощ е в потенциалната възможност чрез развитие на пазара на биогорива да се подпомогнат свързаните с него индустрии. Цели се развитие на земеделската дейност с политика която за разлика от преките субсидии предлага устойчиво развитие и възвръщаемост на инвестициите. По данни на Министерството на земеделието и храните за 2008 г. селското стопанство ще произведе два пъти повече пшеница и слънчогледовото семе, отколкото са необходими за вътрешно потребление. Производството на рапица (основна енергийна култура) се е увеличило многократно спрямо 2006 г. и се очаква да достигне 240 000 т през тази година. Биогоривата са допълнителен пазар за тази продукция, който трябва да се развива. В този смисъл налагането на производствени квоти не е най-ефективната мяра за стимулиране на пазарно търсене и предлагане. Изискванията на пазара за биогорива могат да допринесат не само за количественото, но и за качественото развитие на земеделието. Средният добив за хектар и енергийният добив от зърнени и маслодайни култури в България е по-нисък спрямо ЕС и САЩ. При нормално развитие на пазара производители и потребители на енергийни култури ще имат интерес да подобрят ефективността на земеделската дейност. По-ефективно производство от своя страна създава възможност за понижаване цената на продукцията и съответно пазарната цена на биогоривата. Но политика пробиогорива не е просто поредният стимул за селското стопанство. Тя има отношение към намаляването на зависимостта от традиционните енергийни източници и вноса на минерални горива. Въпреки че от НПГА не се очаква ревностно да защитават този цел, България не може да пренебрегне възможността. Подпомагане на пазара на биогорива от първо поколение не е единствената необходима мярка в тази посока. Инвестиции в разработването на биогорива от второ и трето поколение ще поставят страната в позиция на активен участник в европейските усилия към екологична и по-независима енергийна политика, а не инертен получател на произтичащите от нея директиви. В този смисъл, регулаторът може да предложи на биоиндустрията помощни колела, които впоследствие да развият пазарна двигателна сила. Навременна и правилна регулация може да създаде условия за развит пазар в дългосрочен план.