Хората в Украйна, Армения или Молдова, които демонстрират в името на демокрацията и сближаването с ЕС, са водени главно от гнева си към олигархията. Те не жеалят повече да живеят в страна, в която шепа бизнесмени контролират икономиката, политиката и администрацията. Местните олигарси не само че успяват да държат надалеч конкурентите си, но те са в състояние да използват държавните ресурси за лични цели и в ущърб на народа. Този вид олигархизъм е тежко бреме в постсъветското пространство между ЕС и Русия.В тези страни онзи, който е бил достатъчно умен и безскрупулен в правилния момент (най-вече в началото на 90-те години), е можел с малко късмет и връзки да си изгради своя собствена бизнес империя. Колкото по-богата на ресурси е дадена държава, толкова повече и по-богати олигарси ражда тя. А в държави, които трудно можем да определим като правови, за такива хора дори няма почти никакви законови пречки.
В повечето случаи имената на тези хора са известни на всички. В Украйна например едни от най-могъщите бизнесмени са Ринат Ахметов, Дмитри Фирташ, Виктор Пинчук, Пьотр Порошенко и Сергей Тигипко. Ахметов е натрупал богатството си с въглища и стомана, Фирташ с газ, Пинчук с тръбопроводи, Порошенко с шоколад, а Тигипко с банкови сделки и земеделска продукция. Който от тях не се занимава с политика, както Тигипко например, задължително си има свои доверени лица в правителството. Така например според един експертен доклад от 2012 година Ахметов е много близък с вицепремиера на страната Борис Колесников. Двамата могат да разчитат на около 40 депутати в парламента при важни гласувания. Инудстриалецът Фриташ пък поддържа близки отношения с шефа на президентската администрация Серхий Льовочкин. Двамата заедно контролират около 30 депутати в парламента.
Друга отличителна черта на олигарсите е тяхното медийно влияние. Така например Фриташ и Льовочкин са собственици на телевизия "Интер", а Порошенко - на "Пети канал". "Най-важните решения в страната обаче биват вземани в тесен кръг около президента Виктор Янукович, известен като "Фамилията"", твърди икономическият експерт Елена Гнедина, която разказва, че някои олигарси като Порошенко и Тигипко са били изтикани настрани, а други е трябвало да напуснат страната. Гнедина разказва още, че според списание "Форбс" най-големият син на президента е успял за кратко време да натрупа богатство от 500 милиона долара, а това е три пъти повече от сумата, оповестена в официалните данни през април тази година.
Според Кирил Савин, който ръководи украинското бюро на фондация "Хайнрих Бьол", хората на Янукович се обслужват предимно от държавната хазна. Изследване на фондация "Наука и политика" описва как украинските съдилища са загубили своята независимост, как на държавните контролни органи са им били отнети основните инструменти, а на ключови позиции са били назначени доверени на президента лица и всичко това се е случвало, докато Янукович официално е твърдял, че следва проевропейски курс на развитие на страната.
Нито Янукович, нито украинските олигарси обаче са склонни да делят терена си с руските компании. Затова и Украйна ще влезе в митническия съюз с Русия само ако натискът от Кремъл продължи и няма друг начин. Янукович няма особен интерес и от сближаване с ЕС, защото прилагането на споразумението за асоцииране и свободна търговия с ЕС би ограничило неговата власт и възможностите за лично облагодетелстване. Провеждането на реформите пък, които се очакват от Украйна, ще даде на украинските компании така желаната от тях правна сигурност и ще намали тяхната зависимост от украинските управляващи.
В сегашната ситуация президентът и олигарсите всъщност преследват еднаква цел: да се запази сегашното статукво и необезпокоявано да продължат да си вършат сделките. "След три седмици на неспирни протести в страната обаче е достигната точката, от която няма връщане назад", казва Кирил Савин. Янукович вече не решава сам и все повече е принуден да разчита на подкрепа от страна на хора като Ахметов. Твърди се дори, че украинските олигарси са притиснали Янукович да се съгласи на разговори с опозицията.
Напоследък се долавят първи признаци, че Янукович губи почва под краката си. Така например повечето украински медии под контрола на олигарсите отразяват обстойно протестите. Освен това се чува, че Фриташ и Льовочкин обмисляли да се обърнат срещу президента. При гласуването на вота на недоверие в парламента обаче техните верни депутати подкрепиха правителството на Янукович.
По „Дойче веле“