Президентът на Франция Франсоа Оланд няма да посети олимпийските игри в Сочи. Но едно от възможните обяснения е, че Франция няма да може да изпълни главния олимпийски принцип – прекратяване на всички войни по време на провеждането на олимпийските игри. Като се изтегли от Афганистан, Франция постепенно прехвърля своите експедиционни войски в по-интересния за нея континент – Африка. Сед като проведе в първите шест месеца на тази година военна операция в Мали, през декември тя започна нова – в Централноафриканската република. Изказвайки се в подкрепа на създаването на военен съюз на африканските държави, чиято цел е да гаси редовно възникващите тук въоръжени конфликти, Париж явно се стреми да укрепи мястото си на „куратор” на този съюз в страните на бившата Френска Африка. Африканските миротворци и досега не са достатъчно подготвени, обучени и екипирани. Логично е, че сериозни конфликти в бившите френски колонии засега не могат да бъдат решени без французите. Но ако в началото на лятото резултатите от операцията в Мали изглеждаха обнадеждаващи, към края на годината стана ясно, че главният проблем не е решен. По време на военната операция френската страна всячески се стремеше да не допуска сблъсъци на малийската армия със сепаратистите-туареги. По време на бойните действия против ислямистите туарегите се обявиха за неутралитет и готовност за преговори с новото правителство на страната. Но в края на ноември сепаратистката групировка „Национално движение за освобождение на Азавад” обяви отказ от споразумението с правителството на Мали за прекратяване на бойните действия.
Роб Принс от Денвърския университет оценява по следния начин ситуацията: „Едно е с помощта на френската армия да се изтласкат ислямистите от по-голяма част от северната част на Мали, и съвсем друго нещо е да се започне решаване на по-мащабните проблеми – голямата нищета, междуетническото напрежение, репресиите, корупцията, слабите институти на държавната власт и недостатъците на инфраструктурата.” Напълно ясно е, че коренът на злото в Мали е много по-дълбоко от религиозните и етническите сблъсъци. Практически такава ситуация се наблюдава и в Централноафриканската република. Малко по-добро е положението в съседните Чад, Конго и Судан. Не е известно дали световната общност ще може да помогне на стотиците хиляди души, които са на прага на хуманитарна катастрофа. Средствата, които се събират от ООН за хуманитарна помощ за тези страни, засега са недостатъчни. Това, че отчаяните и озлобени хора още дълго време ще търсят причината за своите беди в съседите по етнически и религиозен признак, е очевидно.
Засега Франция пое единствено задачата да гарантира сигурност на ключовите структури на тези страни. Но безусловно от Франция ще бъдат необходими капиталовложения в разрушената икономика. И дори при реализирането на най-оптимистичния сценарий получаването на дивиденти от „новото разпределение на Африка” е дело с твърде отдалечено бъдеще. Засега Париж го очакват единствено разходи и главоболия от африканските проблеми.
По „Голос России“