Докато навсякъде в Европа започва да се усеща леко раздвижване и подем, неподатливата на реформи Франция е тръгнала към пропастта. И тъй като президентът Франсоа Оланд не е способен да промени нещата, а и понеже вече не може да търпи бедите, за които сам носи отговорност, той се утешава в прегръдките на своята любовница - в съответствие със западналите нрави на страната. Това, което Франсоа Оланд обяви в началото на 2014-та, е равносилно на културна революция. Той се провъзгласи за социалдемократ. В Германия това би означавало член на Социалдемократическата партия. За догматичните леви във Франция обаче социалдемократът минава за предател, който се отрича от борбата за справедливост и сключва компромиси с класовия враг.
Оланд се обяви за политика, която да освободи френската икономика от ненужни данъци, налози и прекомерна регулация. По този начин той престъпва свещените правила на френските социалисти, тръгвайки по стъпките на Герхард Шрьодер и Тони Блеър. Предвещания за това, което ще последва, могат да се открият доста по-назад в историята - при Уинстън Чърчил, който в първата си реч като премиер бе казал: "Не предлагам нищо друго освен кръв, мъки, пот и сълзи."
В своята програма за периода до 2017 г. Оланд обещава да събере над 80 милиарда евро, без да увеличава данъците. Намеренията му са съвсем сериозни - приемането на пакета с реформи ще бъде обвързано от правителството с вот на доверие. Излиза, че Франсоа Оланд залага всичко само на една карта. Или поне така твърди. Все пак засега няма нищо конкретно. Съвсем не е сигурно дали ще се стигне до сделката "намаляване на данъците срещу разкриване на нови работни места". Работодателите са в готовност, а за синдикатите това означава, че тук има нещо гнило. За да бъде приложена тази програма, е нужен политически лидер, който се ползва с доверието на населението и с подкрепата на своята партия и своите коалиционни партньори. Случаят с Оланд определено не е такъв. Неговият авторитет спадна до нула, дори и без любовните забежки.
Но пък може и точно това да се окаже неговият шанс - щом няма какво повече да губи. При това положение сега Оланд би могъл да докаже, че нито страната, нито нейният президент заслужават постоянно отправяните към Франция груби критики.
По „Дойче веле“