Едва ли играчите в сектора на недвижимите имоти, строителството и хотелиерството, които изживяха истински разцвет през последните 5-6 години, са очаквали подобна печална „развръзка“ в края на 2008-а за инвестираните си средства и енергия. Купонът свърши, както иронично обобщи Стив Ханке преди дни. Свърши не само за опиянението от бързи и лесни печалби, приспало Уолстрийт от години насам, но и за родния БГ предприемач. Прогнозите на анализаторите са безпощадни и сочат фалит на близо половината от сега действащите около 5000 строителни фирми у нас. Празни апартаменти, незавършени сгради и затворени хотели пък ще стават все по-обичайна гледка из родните курорти. Ударени от световната криза, мощни инвеститори също замразяват крупните си проекти в големите ни градове за неопределено време. Но ако чуждите инвестиционни фондове и компании имат място за маневри, реорганизирайки приоритетите си, нашите предприемачи определено са в стресова ситуация. След като години наред строяха безразборно и в крайна сметка прогониха туристите, днес са принудени да обявят тотална разпродажба на обектите си. Или да фалират, защото не се вслушаха в предупрежденията за това криворазбрано предприемачество. Бумът на пазара на имоти си беше просто подарък. От училище още се знае, че това не е реална икономика. Нужно е да се работи и да се произвежда. Но има и нещо оптимистично. Може пък глобалната криза да изиграе благотворно влияние за отрезвяване на опарените. И да ги пренасочи към отваряне на нов бизнес. А така да живне и икономиката.