Михаил Рангелов Автопревозвачите ни искат да протестират отново. Както и при протестите през май причината са високите цени на дизеловото гориво. Този път обаче основните критики са насочени срещу икономическото министерство, което през пролетта обеща да следи изкъсо цените на горивата, но не спази обещанията си. От своя страна от „Лукойл“ този път реагираха бързо, като предоставиха данни за печалбата си, въпреки че тя е търговска тайна. И се оказа, че всъщност основната причина да не намаляват цените на горивата, са високите държавни такси и акцизи. Затова и бензинът за личната ни кола е скъп, при положение че цената на петрола падна четирикратно за последните няколко пъти. Превозвачите, а и целият транспортен бранш имат право да протестират. Не толкова заради цените на горивата, колкото за цялостното отношение на държавата. Защото високите такси и акцизи отиват за попълнение на бюджетния излишък. А вместо да се следва икономическата логика, този излишък се използва основно за социални дейности. Нямам нищо против да се осигури един добър жизнен стандарт за българските пенсионери. Защото те продължават да мизерстват. Но за това си има по-добри начини и механизми, отколкото да се стоварва всичко на гърба на бизнеса. Прословутият Сребърен фонд глътна няколко милиарда лева. При положение че финансовата криза е факт в цял свят, отделянето на огромен финансов ресурс за третата възраст е решение, което е насочено преди всичко към изборите следващата година. Защо правителството не създаде този фонд в първите две години на своето управление? Никой не си направи сметка, че тези пари можеха да се реинвестират в инфраструктура, която от своя страна да доведе допълнителни инвестиции. Дори можехме да се възползваме и от затрудненията на съседни страни и да привлечем сериозни капитали, които търсят по-незасегнати от кризата държави като България. Така едно развитие на икономиката щеше да помогне да се отделят много повече средства за пенсионерите след няколко години. Това обаче щеше да е следизборно и нямаше да постигне необходимия политически ефект. А ето и още парадокси. Нито 1 лев от БМФ не отиде за морския бизнес В Сребърния фонд бяха налети 440 млн. лв. от продажбата на Параходство БМФ. В което няма никаква икономическа логика. Нито 1 лев от продажбата не отиде за някаква дейност, която да помогне на морския бизнес. Или на морското спасяване. Стигна се до парадокса морската администрация да разчита на няколко катерчета, за да се справя с произшествия в морето. Като дори се оказа, че те не могат да бъдат платени и полските производители заради това съдят държавата ни. В същото време морското ни спасяване има крещяща нужда от голям модерен спасителен кораб. Или поне поддръжка и преоборудване на единствения останал такъв съд у нас – „Перун“. Оказва се обаче, че е много по-лесно държавата да си зарови главата в пясъка като щраус и да твърди, че нямаме нужда от морско спасяване. Отколкото да признае, че парите вместо за помощ при бедствия, ще отидат за предизборни агитации на възрастното население. Пари за железницата отново няма Положението не е по-розово и в железопътния транспорт. Отново се оказа, че държавата ще разчита единствено на европейски средства за модернизиране на инфраструктурата. Или поне това се вижда от проекта за бюджет за 2009 г. Посланието и към БДЖ и към НК „Железопътна инфраструктура“ е „Пари няма, действайте!“. Не че под това мото не преминаха и последните 20 години в бранша. Този път обаче това може да доведе до фалита на целия сектор и да остави десетки хиляди хора на улицата. За съжаление никой управляващ у нас не мисли следизборно. Винаги ще се правят градинки, чешмички, ще се раздават пари на пенсионери и ще се опрощават задълженията на „Столипиново“ и „Факултета“. А от своя страна точно бизнесът, който пълни бюджета, винаги е ощетен. Ако тази тенденция продължи, от страната ни ще избягат не само инвеститорите, но и работещите. И ще останат само политици и пенсионери. Тогава единствено няма да е ясно, откъде ще дойдат парите в бюджета.