Вивиана Маца, в. "Кориере дела сера" Двайсет и седем 11-годишни хлапета позират усмихнати за снимка на класа. Годината е 1972. Мястото на действието - частното училище "Пунахоу" на Хаваите. Днес всички тези деца са извървели своя път. След дипломирането им през 1979 г. един от тях е станал учител, друг - адвокат, трети е лекар, а четвърти - артист...Сред тези малчугани е и новоизбраният американски президент Барак Обама. "По време на междучасията всички играехме заедно футбол. И момчетата, и момичетата. Не позволявахме на деца от другите класове да се включват в играта ни", допълва Дебора Чън - днес собственик на консултантска фирма в Хонолулу. "Но винаги се налагаше да разделяме Бари (така се обръщали към Барак Обама неговите съученици) от Малкълм Уо (който днес е артист в Калифорния). Те бяха най-добрите във футбола и когато играеха заедно, мачът винаги свършваше за рекордно кратко време", допълва Чън, самата станала шампионка в този спорт през годините, прекарани в университета "Браун". "Пунахоу" е едно от най-добрите средни училища в САЩ. По времето, когато там е учил Обама, училището е било известно като едно доста многоетническо учебно заведение. Съучениците си спомнят Бари като уверено в себе си момче, което никога не се е държало арогантно. Бари се появява за първи път в училището през 1971 г. Тогава заживява с баба си и дядо си на Хаваите, след като прекарва известно време в Индонезия с майка си. "Първия учебен ден седяхме навън и един съученик ми каза: "В класа имаме нов ученик, казва се Барак Обама". После видях едно усмихнато момче, което веднага се хареса на всички. Това впечатление за него се запази и след първия ден и преподавателите често пъти точно заради неговата ведрост го питаха какво е мнението му по даден въпрос. Бари беше много общителен", разказва Шарън Янаги. Тя си спомня още, че докато всички родители са чакали децата си пред училището, дядото на Бари се е качвал на последното стъпало пред входа на сградата, когато е идвал да го вземе. Роналд Луи, който днес е преподавател по информатика и сътрудничи на американското разузнаване в "лова" на терористите, е чувствал през онези години особена близост с Бари. И двамата са били без баща. Майките и на двамата са били далеч. После, когато пораснали, и двамата започнали по едно и също време да се интересуват от баскетбол, от дискотеки, от момичета, от шах. Бари бил доста добър ученик, пишел стихотворения, сътрудничил на училищния вестник. Имал много по-изразени интереси от тези на повечето от неговите връстници и е бил жаден за новостите. В училище всички слушали рокмузика, а Обама харесвал джаз. Роналд Луи е запазил доста по-различен спомен за Обама. Веднъж, когато двамата били на 14 години, "Бари ме последва след часовете и ме попита: „След като си китаец, значи ли това, че си също и комунист?“ Този въпрос от негова страна беше доста странен, защото на тази възраст мнозина от нас не знаеха изобщо какво е комунизъм и какво представляват комунистите“. (По БТА)