Мит Ромни, бивш републикански кандидат-президент на САЩ, New York Times Ако General Motors, Ford и Chrysler получат онази спасителна помощ, която поискаха изпълнителните им директори, кажете сбогом на американската автомобилна индустрия. Може да не е веднага, но разрухата е подсигурена. Ако не получи спасителните пари, на Детройт ще му се наложи да се преустрои, при това из основи. Само така автомобилопроизводителите може да продължат да функционират. И да се справят със самоубийствения ход на търкалящите се по нанадолнището акции, непреодолимия товар на заплатите и пенсионните осигуровки, технологичната атрофия, ниското качество на продукцията и безспирните съкращения на работници. Детройт трябва да завива, не да спира в автосервиза. Животоподдържащи системи Обичам колите, американските коли. Роден съм в Детройт, син съм на изпълнителен директор на автомобилна компания. През 1954 г. баща ми, Джордж Ромни, трябваше да поеме управлението на American Motors след внезапната смърт на президента й. Компанията беше на животоподдържащи системи – банките заплашваха да се разправят с нея с един смъртоносен удар. Акциите й се сриваха. Виждах как баща ми работеше, за да изправи компанията на крака. Години по-късно, в бизнес колежа, все още чувах да се говори за това. От уроците на този обрат и от собствения си опит мога да дам няколко съвета по отношение на детройтските компании. Първо, огромното им разходно бреме, което ги прави неконкурентоспособни спрямо чуждите марки, трябва да бъде разтоварено. Това означава нови трудови договори със заплащания и социални осигуровки, сравними с тези на работниците в конкурентите им от BMW, Honda, Nissan и Toyota. Пенсионните осигуровки трябва да бъдат редуцирани, така че общото осигурително бреме за един американски автомобил да не е по-високо от това на чуждите коли. Тези допълнителни разходи се изчисляват на над $2000 за автомобил. Какво значи това? Например Ford трябва да редуцира $2000 от допълнителните екстри на своя Taurus, за да може да се конкурира с Toyota Avalon. Разбира се, Avalon изглежда като да е по-добрият продукт – в него все пак има вложени $2000 повече. Предвид тези липси Детройт е свършил прекрасна работа по дизайна и технологичното изпълнение на своите коли. Ако обаче това продължи, всяка правителствена помощ само ще отложи неизбежното. Второ, сегашните ръководства трябва да си идат. Трябва да бъдат назначени нови хора от индустрии, които не са свързани с настоящия погром – от високоуважавани компании, всеизвестни с успехите си в маркетинга, иновациите, креативната сила и трудовите отношения. Новите ръководители трябва да работят съвместно със синдикалните организации, за да видим края на противопоставянето между работници и мениджъри. Това разделение е остатък от началото на миналия век, когато синдикатите уредиха на работниците сигурност на работните им места и по-добри заплати и осигуровки. Не трябва да търсите много надалеч, за да се натъкнете на индустрии със синдикални организации, които са извървели същия път. В XXI век компаниите не могат да продължават с разрушителните работни взаимоотношения на XX век. Това значи, че Синдикатът на работниците в автомобилната индустрия (UAM.) трябва да поеме в нова посока. Нуждата от съвместна работа означава да следваме разума при определянето на заплатите и бонусите. Някога в American Motors баща ми намали заплатата си, както и тези на колегите си от ръководния екип, закупи дял от компанията и влезе във фабриките, за да разговаря очи в очи с работниците. Продайте самолетите, затворете луксозните банкетни зали. Отървете се от всички онези символи, подхранващи възмущението на стотиците хиляди, които също ще трябва да дадат своите жертви за поддържане живота на компаниите. Трябва да инвестираме в бъдещето. Да престанем да следим тримесечните приходи и всички подобни краткосрочни данни и оценки, които водят до бързо забогатяване на изпълнителите директори, притежаващи опции. Управлявайте, като държите под око паричния поток, счетоводния баланс и дългосрочните оценки на стойността. Инвестирайте в истински конкурентни продукти и иновационни технологии – особено такива за енергийна ефективност, които може и да не се появят на пазара в следващите няколко години. Да оставите изследователските и развойните отдели без пари, значи да ядете от зърното за посев. Бъдещето на американската автомобилна индустрия зависи и от продажбите. Когато те намаляват, не искате да губите единствените хора, които могат да ги повишат, нали? Така че не уволнявайте най-добрите търговци и не ги смазвайте с нови и нови изисквания за финансово представяне, които не могат да удовлетворят. Инвестирайте в наука Не е грях да молиш правителството за помощ, но автомобилостроителите трябва да чукат на вратата с печелившата оферта. Вярвам, че федералното правителство трябва да увеличи значително инвестициите във фундаментални научни изследвания – за нови енергийни източници, технологии за икономия на гориво, материална наука, т.е. такива, които ще бъдат от огромна полза както за автоиндустрията, така и за ред други сектори. Вярвам, че Вашингтон трябва да повиши разходите за енергийни проучвания от сегашните $4 млрд. годишно до $20 млрд. Парите може да отиват в университетите, изследователските лаборатории и дори в съвместни проекти между публичния и частния сектор. Федералното правителство трябва да коригира скритите данъци, от които се възползват чуждите автомобилостроители. Не искайте обаче от Вашингтон да дава повече свобода на акционерите и предявителите на полици – те заложиха на мениджърите и загубиха. Американската автомобилна индустрия е жизненоважна за националния ни интерес – тя е работодател и централна артерия за промишления сектор. Един направляван банкрут може да е единственият път към цялостното преструктуриране, от което индустрията се нуждае. То ще позволи на компаниите да се отърсят от огромните трудови, пенсионни и жилищни разходи. Федералното правителство трябва да гарантира финансирането след банкрута и да увери купувачите, че правата им не са застрашени. При управляван банкрут федералното правителство може да даде началото на нови конкурентни и жизнени автомобилостроители, вместо да подсигурява нерадостната им съдба с чек за социална помощ.