Валентин Георгиев Този път шамарът е твърде звучен, за да бъде бързо замазан с ловки оправдания за добре свършена, но недооценена работа. Толкова оглушителен, че ще пари поне до изборите, че и след тях. Когато на 23 юли Еврокомисията отне акредитациите на двете разплащателни агенции по ФАР, решението подейства като студен душ. И тогава имаше истерия, искаха се оставки, имаше вотове на недоверие. Но като че ли предупрежденията на Брюксел, че „не бива да се допускат повече нередности в управлението на еврофондовете, защото това са парите на европейските данъкоплатци“, бяха възприети като стандартна „дипломатична“ критика. И нищо чудно тя да се е сторила за някои от управляващите като вид отсрочка. Нещо като „тоягата“ за вкарване в правия път, която обаче ще бъде заменена с „моркова“ след няколко месеца. Розовите сънища обаче свършиха във вторник. Защото да ти кажат в прав текст, че не ти вярват, е достатъчно красноречива атестация. По-тежка от загубата на „някакви си“ 220 млн. евро и още 340 млн., които остават блокирани. А с тези пари можехме да си помогнем в кризата, вместо да товарим и без друго рехавия си бюджет. Не са прави онези, които твърдят, че никаква работа не е свършена Признава го и самият Брюксел, макар и под условие. Но новото му решение повдига и друг въпрос: самозаблуда или заблуда са обясненията на властта за обратното. Ако е първото – толкова по-зле. Защото една самонадеяност внася измамното усещане, че си постигнал целта, а се оказва, че 4 месеца сме живели в безвремие. Разочарован съм! Днес това се чува от страна на управляващите и има защо. Но разочаровани са не само те. Ощетен и разочарован е всеки българин. Индивидуално, не по своя, а по нечия чужда вина. Какво да кажат хилядите предприемачи, малките и средни фирми, теглили кредити, чиито проекти остават във фризера за неопределено време? Къде отива доверието и струва ли си въобще да се кандидатства за европейски пари, щом с подобни „изненади“ бизнесът не може да си планира бъдещи инвестиции и разходи? Нека припомним, че „висящи“ са и едни други пари – 115 млн. евро по ИСПА, предназначени за инфраструктура, и 121 млн. евро по САПАРД – общо 236 млн. Резилът, че се прочухме като първата страна в ЕС, отрязана от еврофондовете, обаче не е всичко. Оказва се, че с отнетата легитимация на Централното звено към финансовото министерство има риск от неусвояване на 11-те милиарда евро от структурните и кохезионни фондове до 2013 г. А досега опитът е показал, че сме майстори по усвояването само в докладите на ОЛАФ. И ако наистина има нещо положително в това решение, то е в утехата, че Брюксел защитава по този начин и моите интереси на европейски гражданин и данъкоплатец. Казвам го не от чувство за някакъв национален мазохизъм, а защото не съм съгласен да пълня джобовете на продажни чиновници, пътни шефове и техните роднини, за които така и няма възмездие. „Не считам, че с този сигнал ЕК дава шанс да се продължи с реформите и с амбицията за промени“, коментира вицепремиерът Плугчиева. Преди дни обаче говореше друго. А за министрите, под чиято опека са двете злощастни агенции, проблемът като че ли въобще не съществуваше. Оправданията им сега стигат само до „много добрите“ оценки на евроекспертите. Изглежда обаче трусът в коалицията е толкова силен, че на някои им се привидя световната криза като удобното обяснение за действията на ЕК. Какво следва оттук нататък? Ще бъде твърде несериозно, ако управниците ни тръгнат на война с Брюксел, търсейки реванш извън себе си. Най-лесното са оставките по върховете и ремонт на правителството. Те са за успокоение на страстите. По-трудното е да докажеш, че си скъсал с имитацията на реформи и с половинчатата работа. Останалото сме го гледали – традиционен вот с познатите нападки в парламента, стягане на редиците в коалицията и реанимация на опозицията. Със или без подкрепата на Брюксел, но с очевидния принос на властта. И пак обещания, обещания...