Ваня Накова БТА На 30 ноември тази година за първи път в Румъния парламентарните избори ще бъдат произведени по нова избирателна система. Въвеждането й обаче предизвика редица спорове, а голяма част от румънците признават, че не са наясно с процедурата. Според вестник "Евениментул зилей" дори участниците в предизборните щабове не могат да обяснят какви са изискванията към гласоподавателите или по какъв начин се извършва класирането на кандидатите за място в парламента. Пропорционални елементи Системата предвижда всяка партия да участва само с един кандидат за един избирателен район. Избирателите гласуват, като поставят печат върху името на един кандидат за Камарата на депутатите и един кандидат за Сената. Независим кандидат, който получи мнозинството от 50 процента + 1 от валидните гласове, получава мандат. Ако обаче кандидатът принадлежи към партия, той може да получи мандата само ако партията му премине избирателния праг на национално ниво. За да стигнат до парламента, партиите трябва да преминат прага от 5 процента от валидните гласове или да имат кандидати победители в шест района за Камарата на депутатите или в три избирателни района за Сената. Това означава, че дори ако един кандидат получи 50 процента + 1 глас, той може да не влезе в парламента, ако партията му не премине избирателния праг. Всички гласове, придобити от кандидатите, се натрупват в актива на партията. Избирателите могат да приложат и т.нар. празен вот, като не маркират нито едно име на кандидат. Тези бюлетини се броят отделно от анулираните и се интерпретират като протестен вот. Решението за въвеждане на мажоритарната избирателна система срещна съпротива от различни партийни и граждански организации. Сред най-ярките й противници се оказа партия „Велика Румъния“. Според ръководството на националистическата партия системата на мажоритарния вот "е изоставена от повечето демократични страни". Партията атакува закона в Конституционния съд, а след това и в Апелативния, като поиска анулиране на правителственото решение за определянето на мажоритарните избирателни райони. Председателят на партията Корнелиу Вадим Тудор заяви, че има големи диспропорции между избирателните райони от гледна точка на броя на избирателите, което може да даде предимство на някои от кандидатите в ущърб на други, което нарушава принципа на равнопоставения вот. Съдът обаче отхвърли контестацията като неоснователна. Правозащитна организация също оспори системата на мажоритарния вот. "Законът за изборите създава дискриминация между участващите партии. Дискриминацията е между партиите, които са изпратили кандидати във всички мажоритарни райони, и онези, които поради особено високите такси, изисквани от държавата за всеки кандидат, са успели да изпратят свои кандидати в малко избирателни райони", твърди Румънската хуманистка асоциация. От друга страна, недоволство се породи и сред самите избиратели. Студентите протестираха срещу това, че нямат право да гласуват в градовете, в които учат, а се налага да пътуват до родните си места, за да упражнят правото си на глас. Това се налага заради изискването да се гласува въз основа на документ за адресна регистрация в съответното населено място. Студентите заплашиха дори че ще се обърнат към Европейския съд за правата на човека, ако въпросът не бъде решен. Същия проблем имат и румънците, пътуващи в чужбина в командировка или на почивка. 2965 кандидати за 632 места Според окончателните списъци на Централното избирателно бюро кандидатите са 2965, от които 2070 за Камарата на депутатите и 895 за Сената. Избирателните райони за Камарата на депутатите са 315, а за Сената – 317. Румънците, живеещи в чужбина, ще могат да избират собствени представители от четири избирателни района за Камарата на депутатите и два за Сената. За участие в изборите са се записали 35 политически партии, алианси и граждански организации на малцинствата, както и 31 независими кандидати. Няколко милиона румънци няма да могат да гласуват на парламентарните избори, твърди телевизия „Антена 3“. В това число са включени румънците, които временно се намират в чужбина, както и близо половин милион студенти, които учат в друг град. За румънците зад граница, които са над два милиона, ще бъдат организирани едва 221 избирателни секции, от които 37 в Италия и Испания и 29 в САЩ. Ниската активност на избирателите в чужбина (гласувалите на изборите досега не са надвишавали 70 000 души) е мотивът, поради който на тях се падат едва четири мандата за депутати и два за сенатори. Същевременно жителите на Букурещ, които са над два милиона, от които на последните избори са гласували не повече от 90 000, ще изберат 28 депутати и 12 сенатори за бъдещия парламент. Денят за обявяване на крайните резултати също остава под въпрос. Вестник "Ромъния либера" сигнализира, че няма ясни срокове за преброяване на гласовете и разпределяне на мандатите. Позовавайки се на ръководители на избирателни бюра, всекидневникът посочва, че това може да стане чак на 10 или 12 декември. Такова забавяне едва ли отговаря на очакванията на президента Траян Бъсеску, който постави целта формирането на новото правителство да стане до 24 декември.