Станка Динева Две събития белязаха отиващата си седмица. Едното е спирането от ЕС на парите по програмата ФАР и отнемането на акредитацията на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите – националния акредитиращ орган. Така ЕС сложи допълнително съчки в огъня на кризата, на който се печем. Второто е заявката от страна на управляващото мнозинство за корекция на бюджета за 2009 г. На този етап няма официална позиция на тройната коалиция какъв ще е ефектът от двете събития върху икономиката на България и върху живота ни. Факт е обаче, че те са прецедент не само за нас, но и за ЕС България е първата страна – членка на ЕС, в която не просто е замразена работата на националния акредитиращ орган, а направо е отнета акредитацията му. До момента никоя официална институция у нас не е обявила каква е процедурата за възстановяването й – дали всичко започва отначало, или се правят нужните проверки и тя се възстановява. Причината е, че тази мярка не е прилагана спрямо друга държава. От опозицията твърдят, че самият Европейски съюз не е предвидил в правилата си процедура в подобни случаи. Вторият прецедент е актуализация на държавния бюджет още преди той да е приет. Председателят на бюджетната комисия в парламента Румен Овчаров от БСП и заместниците му – Милен Велчев от НДСВ и Йордан Цонев от ДПС, обявиха пред комисията, че по всяка вероятност ще бъде коригиран с 2% надолу ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП), който държавата ще произведе догодина. И по този въпрос няма позиция на официалните власти. Никой не може да каже колко реално ще спадне ръстът и въобще ще има ли ръст. Вероятно затова парламентът е взел решение да се удължи с 10 дни срокът за внасяне на промени в бюджета за 2009 г. между първо и второ четене. Предполага се, че с тях се дава време на специалистите да направят експертиза колко реално ще е спадът в българската икономика. А също така какъв ще е ефектът от прилагането на антикризисните мерки, препоръчани от ЕС. Третият финансов шамар от Европа Не стига че страната ни изгуби 220 млн. евро по ФАР и е на път да се прости с други 340 млн. евро, но Брюксел ни налага да внесем и допълнителни 790 млн. лв. в общ европейски фонд, чрез който ще се възстановяват закъсалите производства и отрасли, ще се стимулира потребителското търсене и ще се разкрият нови работни места. Сумата представлява 1,2% от БВП за тази година, който е над 66 млрд. лв. Какъв ще е ефектът от трите събития във финансов и икономически план? Определено негативен. Те се сплитат в един общ ефект, чиито граници днес е трудно да се очертаят. Загубата на 520 млн. евро или 1 млрд. лв. от предприсъединителните фондове може да се окаже нищожна на фона на заплахата от ЕС, отправена от говорителя Кристина Наги. Тя в прав текст заяви, че съществува вероятност съюзът да спре достъпа ни до 11 млрд. евро – парите от европейските програми и от Кохезионния фонд, които нашата страна има право да усвои до 2013 г. „Загубата на тези пари и отнемането на акредитацията на Централното звено за финансиране и договаряне към МФ означава черен печат в паспорта на България“, смята Димитър Бъчваров – зам.-председател на ДСБ. Парите от ЕС са единственият финансов ресурс, на който страната ни може да се надява през следващите 5 години – най-краткият срок, който се споменава за излизане от кризата. Тези средства няма да струват на държавата ни нищо, по тях не се дължат лихви, както по кредитите. Освен това евентуалният отказ на Европа да ни предостави 11 млрд. евро (или част от тази сума), гласувани от парламента на общността, неминуемо ще се отрази на кредитния рейтинг на България. Той още повече ще се понижи и автоматично ще оскъпи и евентуалните заеми, които бихме могли да теглим, ако въобще има кой да ни ги даде. Разбира се, остава възможността да се обърнем към Международния валутен фонд. Но това ще е връщане назад в развитието ни. Преди 4-5 години гордо обявихме, че окончателно късаме с „патерицата“ МВФ. Със спадащите производства сме като с вързани очи Преди месец министърът на икономиката Петър Димитров обяви, че „Кремиковци“ и съпътстващите го дейности произвеждат 2% от БВП. Днес „гордостта на социалистическата металургия“ де факто не работи. Не е ясно дали в разчетите на държавата за 2009 г. спирането на комбината е взето предвид в намалението на БВП. Защото още преди това да се случи, вече се знаеше, че строителството и производствата, които му осигуряват материали и суровини, тръгват стремглаво надолу. Отделно от това още преди кабинетът да признае, че сме нагазили сериозно в кризата, заради поскъпването на природния газ, врати затвориха химическите заводи, свити почти до нулата са останалите предприятия от металургията. Как тогава е правен бюджетът за 2009 г., след като дотук ръстът на БВП е далеч под обявения? Май „с вързани очи“. През май кабинетът обяви, че ръстът на икономиката ни ще е 6,5% от БВП. В края на октомври 4,7%. Преди два дни 2,7%. Никой не знае какво ще стане с БВП, категоричен е финансистът Владимир Каролев от НДСВ. „Според мен спадът ще е повече от 2%, но колко точно – не знам. Каквото и да ви кажа в момента, ще е гадаене на врачка. Редно е правителството да обяви“, коментира той. Изглежда и огласеното от Румен Овчаров намаление на БВП не е окончателно. Само преди броени дни председателят на икономическата комисия Йордан Цонев заяви, че по всяка вероятност безработицата ще се увеличи от 6% на 12%. Иначе казано – двойно. Това означава на улицата да останат нови 230 хил. души. Простата аритметика сочи, че само от това перо държавата ще изгуби 7 млрд. лв. Един зает у нас произвежда около 30 хил. лв. БВП годишно. Умножени по 230 хил. безработни прави 6,9 млрд. лв. Ами ако всички тези стойности се окажат по-големи? Как всъщност ще изглежда основната сметка на държавата? Нулев ръст или дефицит?