В. "Таймс" Образът на величествения монумент в Мумбай, хотел "Тадж Махал палас", обгърнат от пламъци и с извиващ се гъст стълб дим, няма как да не напомня за срутващите се кули близнаци от 11 септември 2001 г. Атаката изглежда носи всички отличителни черти на операциите на „Ал Кайда“. Терористите избраха индийския Ню Йорк; те посегнаха на известни сгради - хотел "Тадж Махал" и гарата „Чхатрапати Шиваджи“, пищния малък брат на Свети Панкрас. Престъплението в Мумбай напомня колко е важна Южна Азия за зараждането на радикалния ислямски тероризъм. Въпреки че САЩ често сочат Европа като негов основен инкубатор, ислямският екстремизъм процъфтява на субконтинента и в ограждащия го пояс от държави, в които кипят етнически и религиозни конфликти. През последните години Индия стана жертва на по-традиционен местен тероризъм. Атентатите в Мумбай бяха първото демонстративно нападение срещу Запада, а министър-председателят Манмохан Сингх побърза да заяви, че то е дело на чужденци. Има доказателства, които подкрепят това твърдение. Прекалено удобен момент Набелязването на британски и американски граждани за заложници в двата хотела е нововъведение, също както използването на автомати "Калашников" и тактика, присъща на елитни командоси. По стил и начин на изпълнение тези нападения се доближават най-много до атаките в саудитския град Хобар през май 2004 г. , когато очевидно добре обучени, въоръжени с британски 9- милиметрови автомати "Стен" членове на паравоенна група нападнаха петролни инсталации и взеха западни работници за заложници. Моментът, в който беше извършено нападението, което вероятно ще обърка плановете на бъдещото правителство на Обама да възприеме по-конструктивен подход във войната срещу тероризма, също изглежда прекалено удобен, за да е просто съвпадение. За разлика от 11 септември 2001 г. има доказателства за изцяло вътрешна следа в нападенията в Мумбай. През последните месеци в индийските градове беше извършена поредица от бомбени атентати. Отговорността поеха Индийските муджахидини - един от няколкото фронта на Движението на ислямските студенти (ДИС) в Индия. Индийските власти се опасяват, че именно чрез ДИС международните терористични мрежи са започнали да проникват по-дълбоко в Индия - често чрез връзки със страните от Залива. Основано в края на 70-те години като образователна група, ДИС се замеси в насилствени актове, след като хиндуистки националисти разрушиха джамията в Айодия през 1992 г. и след бунтовете в Бомбай през 1993 г. Забранено след 11 септември 2001 г., движението създаде нелегална мрежа в Индия и Бангладеш. През последните 18 месеца имаше сигнали за международен елемент в неговата дейност. След бомбените атентати в Джайпур това лято Индийските муджахидини отправиха заплахи и към чуждестранни туристи. Появиха се предположения, че движението е свързано с джихадистки организации от района на Персийския залив. Въпреки това тероризмът в Индия в никакъв случай не се практикува единствено от мюсюлмани. Тероризмът, за съжаление, е присъщ на района. През последните четири години в Индия при политически мотивирано насилие са загинали най-много цивилни след Ирак. Политическата ситуация в Индия в момента напомня по-скоро на насилието от "Годините на оловото" в Италия през 70-те, отколкото на златния период на Ахимса (ненасилие) на Ганди. Във вътрешността на страната крайнолевите наксалити (комунисти, последователи на различни течения в маоизма) вече 30 години водят непрекъсната партизанска война. Мултиетнически корени През 80-те кризата в Халистан и Пенджаб отне живота на 40 000 души, а въстанието в Кашмир - на още 90 000. В края на 80-те и началото на 90-те хиндуистките крайни националисти прилагаха тероризма като предизборна стратегия - а изглежда правят същото и през тази предизборна година с нападенията срещу индийски християни. Въпреки мултиетническите корени на тероризма, индийските власти, поне до неотдавна, третираха само мюсюлманите като терористи. Докато срещу ислямските "терористи" се прилагаха специални закони за задържане и се водеха дела в специални съдилища, хиндуистките "бунтовници" националисти бяха съдени в обикновени съдилища или най-често въобще не бяха наказвани. Един от основните поводи за оплаквания на индийските мюсюлмански групи е фактът, че нито един от подстрекателите на хиндуистките погроми в Бомбай през 1993 г. и в Гуджарат през 2002 г., при които загинаха над 4000 души, не беше изправен пред съд. Докато пакистанското Междуведомствено разузнавателно управление (МРУ) и международните джихадистки групи без съмнение са обучавали и финансирали индийски ислямски терористи, често именно индийската държава вербува най- активно екстремисти от тези среди. Това важи с особена сила в регионите и щатите, в които полицията и съдебният апарат често попадат "в плен" на политическите интереси на хиндуистите, използващи антитерористичните закони за своите политически вендети.