Пекин модернизира оръжейната си индустрия, увеличава военния си бюджет и продава все повече оръжия в чужбина. Междувременно Китай се е превърнал в четвъртия по големина износител на тежки оръжия в световен мащаб.
Китай, Индия и Пакистан са най-големите вносители на оръжие. Това става ясно от последния доклад за търговията с оръжие по света, изготвян от Стокхолмския международен институт за мирни изследвания (SIPRI) и публикуван на 17 март. Експертът от института Питър Веземан обаче предпочита да не говори за надпревара във въоръжаването. "Въоръжаването не е извън контрол, въпреки че носи много рискове", казва Веземан, който е един от съавторите на студията за глобалния трансфер на тежко въоръжение като кораби, подводници, бойни самолети, танкове и ракетни системи. По данни на SIPRI през последните пет години Индия е увеличила вноса на оръжие със 111% в сравнение с петгодишния период преди това. "А когато Индия увеличава военния си бюджет, Китай и Пакистан неминуемо я следват", изтъква Веземан.
Националният парламент в Пекин наскоро одобри увеличаване на военните разходи за тази година с над 12%. Забележителното в случая е, че китайският износ на оръжие също нараства. Така например Пакистан, Бангладеш и Миянма се превъоръжават с китайски оръжия, които междувременно стават все по-конкурентоспособни. "По-рано китайските оръжия бяха по-скоро евтини, отколкото качествени. Но времената се менят. Китай модернизира своята оръжейна индустрия и днес китайските оръжия са значително по-добри", казва Питър Веземан.
Ян Гребе от Международния институт за изследване на мира и конфликтите в Бон смята, че експанзията на китайската оръжейна индустрия е обезпокоителен сигнал, защото Китай "не разполага с контролна система както ЕС, САЩ или Канада". Гребе окачествява нарастващия оръжеен износ на Китай като политически инструмент на китайското правителство и дава пример с оръжейните доставки за Миянма. "Със сигурност Китай ще снабдява и страни, които не могат да купуват оръжия от други държави", казва той. Бонският институт всяка година оценява докладите на SIPRI и публикува т.нар. глобален индекс на милитаризация. "От години насам Азия е най-големият пазар на оръжия", казва Гребе и дава пример с модернизацията в страни като Виетнам, Сингапур, Индонезия и Южна Корея. "Особено в морските региони тлеят редица нерешени териториални конфликти, защото границите там са неясни. Проблемът се състои в това, че в региона няма надеждни институции за решаване на конфликтите. А това насърчава въоръжаването и увеличава потенциалния риск в случай на сблъсък на кораби в Южнокитайско или Източнокитайско море", казва Ян Гребе.
От доклада на SIPRI става също така ясно, че руснаците продължават да модернизират своята оръжейна промишленост. И след края на Студената война те си остават вторият най-голям износител на оръжие в света. Първенец в това отношение пък все още са САЩ. "През изминалите години правителството в Москва постоянно обявява, че ще инвестира милиарди във военната индустрия, в нови технологии и в разработката на нови оръжейни системи. Същевременно Русия увеличава и износа на оръжия", подчертава Гребе.
Москва обаче не залага само на икономическия, а и на политическия и стратегически аспект в търговията с оръжия. "Държави като Беларус или Казахстан все още получават руски оръжия на "приятелски цени" или като подарък", казва Питър Веземан. "Подходящ пример за политическите измерения на руските оръжейни доставки е Сирия. Русия взе решение да продължи да снабдява с оръжие Башар Асад, въпреки че няма почти никаква икономическа изгода", казва експертът.
За последните пет години френската оръжейна индустрия, която, според доклада на SIPRI вече е задмината от китайската, е изнесла 30% по-малко оръжия в сравнение с предишния петгодишен период. В случая с Германия пък износът на тежки оръжия се е свил с 24 на сто. Това се дължи преди всичко на факта, че през последните години европейските страни и партньорите в НАТО инвестират значително по-малко средства във въоръжаване, отколкото преди. За да компенсират загубите на националните си пазари, европейските производители на оръжия се нуждаят от нови пазари извън Стария континент.
Затова и европейските оръжейни концерни са насочили погледа си към страни от Близкия изток, които изглеждат особено платежоспособни. По данни на SIPRI почти една пета от световните оръжейни доставки се насочват към този регион. Износът на европейските оръжейни концерни обаче е свързан с много рестриктивни мерки. Европейските правителства трябва да одобряват всяка една оръжейна сделка извън ЕС и НАТО. "Години наред германската политика за оръжеен износ беше силно рестриктивна. Но и тук времената се менят. Последните оръжейни сделки показват, че федералното правителство е готово да снабдява и кризисни държави с германско оръжие", казва Ян Гребе и дава пример със Саудитска Арабия, Катар, Индонезия и Сингапур.
По „Дойче веле"