Китайският президент Си Цзинпин обяви война на корупцията: той преследва не само дребните риби, а и висши партийни функционери и високопоставени служители. Но дали пък няма да се окаже жертва на собствената си стратегия? Китайците веднага харесаха обещанията, които даде новият им президент Си Цзинпин при встъпването си в длъжност преди една година. Тогава той каза, че ще се бори с всички средства срещу ширещата се корупция в страната, както и че веча няма да лови само дребните риби, а и "големите тигри". "Отсега нататък и висшите партийни кадри ще бъдат подвеждани под отговорност, ако се окажат замесени в корупционни афери или пък ако има подозрения, че получават подкупи", обяви Си Цзинпин.
Това беше ново за Китай. Дотогава висшите служители винаги бяха щадени. При Си Цзинпин обаче всичко е другояче. Откакто той е президент, властите в Китай подведоха под отговорност хиляди партийни функционери и редица високопоставени служители. През май миналата година Су Лун, шефът на най-големия мобилен оператор в Китай, бе принуден да подаде оставка. През юли поста си напусна и бившият министър на железниците Лю Чжъцзюн.
Най-актуалният случай обаче засенчва всички останали. В продължение на четири месеца властите разследваха бившия министър на обществената сигурност Чжоу Юнкан. Преди броени дни резултатите от работата на властите излязоха наяве: от неговото семейство и близкото му обкръжение са конфискувани вещи на стойност най-малко 90 милиарда юана (14,5 милиарда долара); замразени са банкови сметки, в които е имало над 37 милиарда юана, както и ценни книжа за близо 51 милиарда юана; конфискувани са жилища и вили на стойност 1,7 милиарда юана, както и 60 автомобила. В хода на следствието са арестувани и над десетина роднини на бившия министър. Случаят е щекотлив не само заради огромните суми. Никой не знае дали цифрите отговарят на действителността. Възможно е и властите да ги раздуват. Освен това изобщо не е ясно дали все пак някой от роднините на Юнкан не е натрупал парите си легално и е бил арестуван само заради принадлежността си към клана. В Китай във всеки случай важи правилото: обвиненият е виновен, докато не докаже своята невинност, а не обратното. Но това не е изненадващо. Изненадващото е, че Си Цзинпин посяга на един от "недосегаемите". До 2012 година Чжоу Юнкан бе член на Постоянния комитет на Политбюро на ЦК на ККП и отговаряше за обществената сигурност. Постоянният комитет на Политбюро е най-висшият ръководен орган на партията. Досега властите не посягаха на бивши членове на Политбюро, да не говорим пък за шефа на обществената сигурност. Това бе абсолютно табу.
Случаят Чжоу Юнкан показва колко силен е президентът Си Цзинпин. Той може да си позволи да "отстрелва" дори и "големи тигри". Впрочем Чжоу Юнкан бе един от "големите тигри", които президентът не можеше да понася. Дали обаче арестът на бившия министър е от полза за Си Цзинпин? Твърдият подход на президента вероятно трябва да покаже, че той не прави разлика между приятел и враг. В този смисъл народът следи много внимателно неговите действия. При всички досегашни случай Си Цзинпин биваше конфронтиран с въпроса дали не отстранява само неудобните си противници, докато предпазва верните си съюзници. И тук се натъкваме на един сериозен проблем: отделянето на враговете от приятелите е особено трудно начинание. Във всеки случай подобни дискусии разводняват политическия имидж на Си Цзинпин. И след като веднъж е премахнато табуто за разследване срещу членове на Политбюро, възниква въпросът: Не е ли дошло време под лупа да бъде взето цялото политическо ръководство? Ако в такъв случай Си Цзинпин се опита да се измъкне, той със сигурност няма да направи добро впечатление.
По „Дойче веле"