Отношенията между Германия и САЩ са били и по-добри. В Германия е налице смущаващо разбиране за политиката на Путин. Същевременно германците са крайно подозрителни спрямо всичко, което правят САЩ.
Ангела Меркел бе на официално посещение във Вашингтон. То се смяташе за особено трудно. Още повече, че това бе първата лична среща на канцлера с Обама след скандала с подслушвания ѝ мобилен телефон от американската Агенция за национална сигурност (АНС). През миналата есен, само няколко седмици след посещението на Обама в Берлин, на което тържествено беше потвърдена значимостта на германско-американското приятелство, отношенията между двете страни изведнъж стигнаха до точката на замръзване. Точно тогава стана известно, че АНС е подслушвала телефонните разговори на Меркел, която е популярна в САЩ и поради това, че произходът ѝ от ГДР я кара силно да залага на индивидуалните свободи.
Проблемът обаче не се крие единствено в подслушваните разговори. Германско-американските отношения са белязани от редица трудности: нека споменем например Едуард Сноудън и твърде различните оценки на Германия и САЩ за неговата личност и неговите дела. Да не забравяме и проваленото от американците споразумение за отказ от взаимно следене, което Германия искаше да сключи. Други проблеми в двустранните отношения са американската война с безпилотните самолети, които излитат от германска територия, дискусията за трансатлантическото споразумение за свободна търговия (ТАФТА), както и съществуването на Гуантанамо.
Колкото повече двете страни се уверяват във взаимното си приятелство, толкова по-ясни стават трансатлантическите различия. Въпреки това няма причина за излишна паника. Страните и занапред ще останат политически, икономически и културно тясно свързани, което няма да позволи да развалят общото си приятелство. Все пак то е от техен общ интерес. Въпреки това не може да се оспори фактът, че Германия и САЩ са се отчуждили. Това отчуждение започна още преди Сноудън и аферата около мобилния телефон на Меркел. По ирония на съдбата то започна още с падането на Берлинската стена и рухването на СССР в годините между 1989 и 1991. По онова време двамата партньори преориентираха външните си политики и започнаха да следят свой собствен дневен ред. Обединилата се Германия на първо време се посвети на собствените си вътрешни проблеми, както и на европейските, и постепенно се превърна в мотор на европейската интеграция. САЩ пък се отдръпнаха от западноевропейците, насочвайки своя интерес към новите демокрации в Източна Европа, както и към вътрешните си проблеми и тези на азиатския континент.
Независимо от всичко това актуалните германско-американски проблеми не са свързани единствено с "обективните" политически интереси и икономически въпроси, а и с доверието. А то намалява. В дебатите около АНС и Едуард Сноудън, около войната на дроните и въпроса за сключване на споразумение за свободна търговия постоянно се повдига въпросът доколко САЩ и Германия могат още да си имат доверие. И от двете страни този дебат за доверието е отрицателно повлиян от клишета и вековни стереотипи, ирационални страхове и митове, каквито едва ли са оправдани в рамките на едно толкова взаимоизгодно приятелство, като това между Германия и САЩ.
Показателна в това оношение е последната пиар кампания на американското посолство в Германия, целяща да намали страховете на европейците от едно евентуално споразумение за свободна търговия. Всеки, който посети уебсайта на посолството, бива помолен да си избере един от често разпространяваните митове, за да прочете след това контрааргументите на американското правителство по въпроса.
Не бива да се забравя и датата 11 септември 2001. Терористичните удари срещу Пентагона и Световния търговски център създадоха огромна емоционална пропаст между "новия" и "стария" свят, която все още не е преодоляна. Голяма част от реакциите на САЩ на тези атентати - и най-вече глобалната война срещу терора, Гуантанамо, създаването на министерството за защита на отечеството и не на последно място действията на АНС - се струват на европейците прекалени. САЩ обаче смятат всички тези акции за необходими с оглед на защитата на техните граждани и техния начин на живот, базиращи се на индивидуалната свобода и правото на самоопределение.
Американските страхове, които се струват параноични на европейците, всъщност са типични за модерните общества. Тези общества са открити и плуралистични, а страховете, че биха могли да бъдат "разрушени" от "вътрешни врагове", са им почти присъщи. Оправдани или не, тези страхове доведоха до консенсус сред американците относно необходимостта от въвеждането на драстични закони за сигурност след 11 септември.
Президентът Обама не отмени нито една от въведените по времето на Буш мерки за сигурност. Гуантанамо продължава да съществува, министерството за защита на отечеството - също, както и фактът, че множество американски тайни служби са обединени под шапката на АНС. Следователно би могло да се каже, че до подслушването на мобилния телефон на канцлера Меркел се е стигнало заради атентатите от 11 септември, а причината за германско-американските спорове по тези въпроси се крие в голямата емоционална пропаст, която се разтвори на този ден.
По „Дойче веле"