Много страни в Европа биха се зарадвали истински на такива данни - ръст от 1,7 процента през третото тримесечие и общо 2,8 на сто през първите девет месеца на 2014 година. В Турция обаче тези показатели се посрещат с разочарование, тъй като са много под очакванията - та нали през последното десетилетие турската икономика растеше с до 9 процента на година. През 2014-а обаче подобни стойности са чисто и просто немислими - икономическият ръст едва ли ще достигне обещаните 3,3 процента.
Още лоши новини
При това слабият икономически ръст не е единствената лоша вест - безработицата в страната надхвърли през септември 10-процентната граница, достигайки най-високата стойност за последните четири години. Младежката безработица е още по-висока - тя се изчислява на цели 20 процента. Към това се прибавя и фактът, че турските потребители очевидно разполагат с по-малко средства, отколкото в предишни години - през първите девет месеца на 2014 година продажбите на автомобили в страната са намалели с цели 19 процента.
Тези проблеми се дължат отчасти на "международното положение". Така например Турция страда от промените във фискалната политика на американската централна банка, в резултат от които много чужди инвеститори изтеглят парите си от Истанбул, тъй като се надяват да извлекат печалби от растящите лихви в САЩ. Икономическият бум в Турция през последните години се дължеше до голяма степен именно на чуждите инвестиции и ако сега тези капитали напуснат страната, турската икономика ще пострада тежко.
Но има и други причини за икономическото забавяне: според редица експерти, голяма част от проблемите са "домашно производство". Ханифе Четин от мозъчния тръст "Тюрксам" посочва в интервю за Дойче Веле, че инвестициите на турски концерни в производствени дейности са спаднали драматично. При това страната се нуждае именно от силно производство и, естествено, от нови инвестиции в развойната дейност, уточнява експертката.
Турция трябва да намали зависимостта си от чуждите инвестиции, препоръча неотдавна МВФ и призова Анкара да проведе дълбоки структурни реформи. В периода след 2008 година, когато чуждите инвестиции се превърнаха в силен импулс за турската икономика, политическото ръководство на страната пропусна да извърши необходимите реформи, твърдят и местни специалисти като Угур Гюршеш, според когото политическите ежби и корупционните скандали също са се отразили негативно на процесите в икономиката.
Ханифе Четин от мозъчния тръст "Тюрксам" посочва на свой ред, че въпреки благоприятното въздействие на фактори като поевтиняването на петрола и повишаването на държавните разходи преди парламентарните избори догодина, в дългосрочен план Турция е застрашена от висока инфлация и безработица.
Решението
Турция се нуждае от нов модел за икономически растеж, посочва в интервю за Дойче Веле икономическият анализатор на вестник "Хюриет Дейли Нюз" Емре Деливели. Сегашният модел, който разчита основно на вътрешното търсене, трябва да отстъпи място на износа на високи технологии, смята експертът. За да осъществи скока от производство на автомобили, например, към производство на високи технологии, Турция трябва да реформира образователната си система така, че тя да е в състояние да "произвежда" кадри, които да осъществят прехода към повече развойна дейност.
Турското правителство обещава промени в тази насока, но това съвсем не означава, че реформите действително ще бъдат извършени. И преди е имало подобни обещания, но в крайна сметка почти нищо не се случи, казва Емре Деливели и посочва, че преди парламентарните избори догодина така или иначе няма да има никакви реформи.
DW