Малко политици от Европейският съюз ще вдигнат чаши по Нова година в очакване на по-светло бъдеще. Мнозина се опасяват, че 2015 може да бъде годината, в която еврото и самия Европейски съюз да започнат да се разпадат.
За пореден път неприятностите ще започнат най-рано в Гърция - страна, безгрижно допусната до еврото преди финансите й да са в добра форма, която трябваше два пъти да бъде спасявана и насочвана в усилията да сложи икономиката си върху здрава основа.
За пореден път гръцката икономика е в основата на кризата на еврото. Провалът на гръцкото правителство, водено от Андонис Самарас, да спечели мнозинство за своя кандидат за президент означава, че Гърция е изправена пред предсрочни парламентарни избори на 25 януари, една новина, коята срина гръцкия фондов пазар с 5% за един ден.
Проучванията показват, че най-вероятният победител в изборите ще бъде Алексис Ципрас и неговата лява популистка партия СИРИЗА. Проблемът за ЕС е, че с повече от една четвърт безработни от гръцкото население, въпреки някои признаци на възстановяване в икономиката, Сириза печели широка подкрепа за обещанието си да отхвърли повечето от задълженията, наложени от Европа.
Ципрас иска да сложи край на програмата за строги икономии, наложени в голяма степен по настояване на Германия и на орязването на минималната работна заплата. Въпреки че Ципрас смекчи предишната си реторика и казва, че иска Гърция да остане в еврозоната, трудно е да се разбере как той би могъл да го постигне, ако спечели и държи да предизборните си обещания.
Заминаването на Гърция ще бъде първият голям удар за еврото, както и за ЕС. Но Гърция не е единствената страна с партия евро скептици с висок резултат в проучванията на общественото мнение.
Испания и Португалия имат избори, насрочени през 2015. В Испания начело в проучванията в момента е Podemos - партия категорично против програмите за строги икономии, предназначени да удържат страната в рамките на правилата на еврозоната.
Португалия, която трябва да се справя с последиците от спасителен пакет от 78,0 милиарда евро ($ 97.0 милиарда), се разтресе в несигурност след ареста заради финансови скандали на държавни служители и водещи политици в двете основни партии.
Докато "еврократи" в Брюксел се надяват, че вероятните сътресения в Гърция ще накарат избирателите в Испания и Португалия да гласуват за сигурност, възможно е да се получи обратен ефект, избирателите да застанат зад популистки партии без разумни финансови програми.
В Италия също три от четирите най-големи партии - Форца Италия, Северната лига и движението Five Star на комика Бепе Грило, предизвикват нарастващи евро скептични шумове.
Най-голямата заплаха за бъдещето на Европа, обаче, идва от общите избори в Обединеното кралство, страна, която остана извън еврото.
Политолозите признават, че изборите във Великобритания през май, са най-трудни. Евро скептичната Партия за независимост (UKIP) се доказа както с победата в изборите за Европейски парламент през 2014 г., така и с успех в последните частични избори за британския парламент и може да отнеме гласове от двете основни партии - на Консерваторите и Лейбъристите.
Участието в коалиционно правителство силно навреди на либералдемократите и след референдума за независимост на Шотландия, според прогнозите Шотландската национална партия, е на ниво, което предполага, че може да изтръгне най-малко 20 места от Лейбъристите , които винаги са зависели от един сериозен контингент от шотландски депутати, за да спечелят националните избори.
Никоя от голямите партии не изглежда способна да спечели изборите сама, но кои партньори ще бъдат в коалиция управляваща след май, е напълно неясно. Вероятната за формиране тогава администрация вече е наречена "Правителство на губещи."
Ако консерваторите начело с Дейвид Камерън отново станат най-голямата партия и част от коалиционно правителство, то той ще трябва да изпълни обещанието си да организира референдум "вътре или вън" за продължаване членството на Великобритания в ЕС.
Ако Европа не успее да договори компромис по принципа за свободно движение в рамките на ЕС, то очакванията събудени от Камерън ще бъдат разочаровани и много консерватори ще са склонни да се присъединят към поддръжниците на UKIP в гласуването срещу продължаващото членството на Великобритания в ЕС, ако референдумът бъде организиран през 2017.
Тази възможност поставя дилема пред останалите европейски лидери като Ангела Меркел, която отдавна настоява, че принципът на свободно движение е неприкосновен.
На 1 януари 2015 г., лидерите на ЕС успяха да отпразнуват една мярка за напредъка: Литва стана последната от трите балтийски държави, влезли в Съюза през 2004 г., която се отърва от старата си валута, литас и стана пълноправен член на клуба на еврото.
То може да бъде последното нещо, което лидери от ЕС празнуват, за доста време напред.
Превод: Ш.Меламед