Франция има голям проблем. Също – и Великобритания. Също - и останалата част от Европа. Също - и Америка. Проблемът е,че няколко хиляди млади, местни ислямистки екстремисти, които са пътували в чужбина, за да се бият за ISIS в Сирия и Ирак, или Ал Кайда в Йемен и Пакистан, са се върнали у дома, за да убиват.
Виждаме как полицията ликвидира заподозрените за Парижкото клане и мислим, че добрите момчета все пак са спечелили.
Ислямистките екстремисти гледат клането в Париж и си мислят, че те са спечелили. Това, което те виждат е техни съмишленици джихадисти, които са начертали план да убият журналисти те, които считат, че са ги обидили - и са го изпълнили.
Светът се залепва пред телевизионните екрани да гледа развитието на събитията. Това всъщност е най-доброто видео за набирането на екстремисти, което ислямистите биха искали да имат.
Това съвсем не е краят на две терористични атаки. Това е началото на една война.
Има големи квартали в предградията на Париж, наречени „Не-влизай" зони, където не-мюсюлманите не се осмеляват да влязат. Има подобни райони в градове из цяла Европа. Те са микродържави в държавите, управлявани от закона на Шериата, където младите хора посещават медресета, вместо държавните училища.
Там има масова безработица и негодувание. Младите мюсюлмани са узрели за водене на война срещу хората, които те мислят, че ги репресират и обиждат религията им.
Те биват набирани по интернет, или в техните квартали, или в техните джамии, като им се предлагат екскурзии до Близкия изток за свещена война, с всички разходи платени. Те пътуват свободно в Европа и в Турция, а след това преминават, незабелязани, през порестата граница в Сирия или Ирак. ISIS ги обучава, дава им боен опит и ги изпраща обратно през границата, към дома. Те се завръщат като граждани, които знаят как да използват високотехнологични оръжия, да правят коли-бомби, да набират терористични клетки и да планират атаки. Има над 1000 френски граждани, които се бият за ISIS, над 1000 британци и стотици германци, белгийци и холандци.
Те са започнали партизанска война срещу нас в нашите квартали. Те викат "Аллах Акбар, Пророкът е отмъстен". Ние все още свенливо наричаме това "насилие на работното място", "безсмислени убийства" . Нашите лидери настояват, че това са престъпни деяния, а не военни действия.
Но това е истинска война, която можем да спечелим, но само ако ние на Запад поумнеем веднага. Ако наречем нещата с истинските им имена : Това са ислямистки екстремисти, които вярват, че имат право да се борят и да убиват в името на религията си. Ако махнем белезниците на политическата коректност от разузнаването и правоохранителните органи. Ако използваме нови методи за извличане на данни и техники за анализ , които могат да идентифицират и проследяват терористите, преди те да извършат убийство.