Диана Йосифова Всеки потребител да има право да се откаже от сключен договор за потребителски кредит в рамките на 14 дни. Това предвижда одобреният преди дни от правителството проектозакон с вносител Министерството на икономиката и енергетиката като част от новата стратегия за защита на потребителите в периода 2010 – 2013 г. Поредната добра идея буфер срещу кризата обаче, изглежда, е далеч от пълноценна реализация. От една страна, новите промени трябва да бъдат финализирани и приети най-рано до средата на следващата година. Т.е. на пръв поглед добре изкованият закон ще остане в наследство на следващия кабинет и не е ясно дали изобщо ще види бял свят. Правилата иначе ще бъдат с широк обхват. Те ще засегнат както бизнеса с потребителски кредити, отпускани от родните търговски банки, така и дейността на небанковите финансови институции, които набраха особено популярност през изминалата година. Основна цел на нормативния акт е да се защитят правата на потребителя и особено онова му право на отказ, залегнало в европейска директива, приета в началото на 2008 г. Освен това таксата при предсрочно погасяване не може да надхвърля 1% от сумата на предсрочно погасения кредит, ако периодът между погасяването и договорения падеж надхвърля една година. Законът ще даде възможност на обикновения човек да бъде по-гъвкав в решенията, които взима, или по-скоро в желанието му да се откаже от тях, особено в ситуация на криза. Така може да се реагира и да се облекчи бюджетът през задаващите се трудни месеци от вноски по заеми. Дотук добре... Харчи - пести Според статистиката на БНБ октомври миналата година е бил последният месец, през който потребителските кредити са отчели ръст на месечна база – 1,6%. Оттогава досега те постоянно се свиват, като за февруари 2009 г. достигнаха нивата от миналия септември без перспектива низходящата тенденция да се обърне. Така съдбата на „замръзване“ заплашва и потребителския сегмент. Макар че подобни заеми се взимат за важни и необходими неща, свързани с дома и бита, като например смяна на дограма и изолация на жилища. В тези случаи хората осъзнават, че теглят ресурс, който ще трябва да погасяват, но това ще доведе до спестяването на разходите за ток, отопление и т.н., а не за по-луксозни телевизори, бяла и черна техника, екскурзии в чужбина и т.н. Така че, за да има спокойствие в семейния бюджет, оттам в банковата система и в държавата като цяло, е добре всеки да помисли над добре познатата дилема „харчи-пести“ в разумни граници. Но медалът има две страни В смисъла на кредитирането другата страна на медала са банките. В изпълнената с напрежение световна икономика те се нуждаят от свободни средства и най-бързият начин за осигуряването им са депозитите. Това се доказва и от бързата смяна на промоциите и дори на рекламните стратегии на родните трезори. Ако преди те се бореха за привличане на всяко младо семейство с масирани кампании за това колко лесно могат да теглят средства за нов дом, сега призивите са насочени в друга посока - къде и как да се съхраняват парите. Естествено, „безплатен обяд няма“, както бе казал Адам Смит, и отнякъде трябва да се съберат свежи пари, за да се покрият високите примамливи лихви по депозити. Те рефлектират върху процентите допълнителни средства, които се изискват при ипотечните заеми. Така както и в природата, нищо не се губи. Зависимостта високи лихви по депозити – високи лихви по кредити, естествено, удари и потребителския сегмент. Но нека се върнем на добрите идеи на проектозакона на МИЕ... Вярно е, че от гледна точка на клиента те са повече от приемливи, логични и желани. Но от гледна точка на банката един масов отказ от потребителски кредити в рамките на 14 дни ще внесе допълнително напрежение в и без това сложната ситуация, в която се намират трезорите в момента. Да не забравяме, че все пак сме в условия на глобална икономическа криза. И не на последно място - в предизборен период, където проектозакони със срок на изпълнение две години може би изглеждат примамливи за привличане на бюлетини, но не и на банкови клиенти.