ДПА През пролетта на 1989 г. малцина вярваха, че Берлинската стена - най-видимият символ на разделението на Германия, ще падне до края на годината. Произнесените няколко месеца по-рано от източногерманския лидер Ерих Хонекер думи, че "стената ще остане на мястото си след 50 и след 100 години", все още кънтяха в ушите на мнозина. Сред хората, които се съмнявали, бил Йохен Александер Фрейданк, който израснал в комунистически Източен Берлин по време на Студената война и спечели "Оскар" за най-добър късометражен филм през февруари. "Израснах в Източна Германия, зад стената, и Западна Германия беше толкова далеч от мен. А сега "Оскар", това е невероятно", казва той. Било е невероятно преживяване и за милиони други, когато стената безвъзвратно си отиде в нощта на 9 ноември 1989 г. - нещо, което постла пътя за обединението на Германия 11 месеца по-късно. Германският канцлер Ангела Меркел, която по онова време работила като физик в Източен Берлин, каза, че винаги е вярвала, че двете Германии ще се обединят отново, "но не непременно, докато съм жива". Германия имаше добрия късмет, че последиците от политиката на съветския ръководител Михаил Горбачов на гласност и перестройка се разпространиха в Източна Европа, макар че режимът на Хонекер не обърна внимание на това, което се случваше около него. Паневропейският пикник "Промяната в ГДР вече бе видима през пролетта на 1989 г.“, спомня си 76-годишният Бернхард Фогел , ветеран от Християндемократическия съюз (ХДС) на Меркел и премиер на западната провинция Райнланд-Пфалц в периода 1976-1988 г. Фогел, който след обединението става премиер на източната провинция Тюрингия, признава обаче, че е бил изненадан от скоростта, с която е рухнала Източна Германия. "В ранната пролет на 1989 г. изглеждаше утопично стената да падне скоро. Никой в Западна Германия не мислеше, че дните на Източна Германия и на Берлинската стена се преброени, казва той. Стана ми ясно, че са в ход драматични промени едва когато се състоя така нареченият паневропейски пикник", както нарече Фогел мирната демонстрация в град Шопрон, на австрийско-унгарската граница, през август същата година. Усещането му се потвърдило от пороя източногерманци, търсещи убежище в западногерманските посолства в Прага, Варшава и Будапеща, както и от мирните демонстрации в самата Източна Германия. По онова време наближаваше краят за Хонекер, чийто неуспех да се приспособи към вятъра на промяната го принуди да подаде оставка на 9 октомври – месец преди падането на стената. Седмица по-рано Горбачов бе посетил Източна Германия за празненствата по случай 40-ата годишнина от създаването на страната. Именно тук той направи прословутото си изявление: "Животът наказва онези, които закъсняват твърде много." По БТА