ДПА Пет години след най-голямото си разширяване Европейският съюз все още трудно приема, че е един съюз, а не два отделни блока - "стар" и "нов". Приказките за "старата Европа" и "новата Европа" са често срещани: лесно е и всички разбират кого имаш предвид, така че смятам, че тези изрази ще бъдат употребявани още, каза Марош Шевчович, посланикът на Словакия в ЕС от периода на разширяването. На 1 май 2004 г. ЕС прие за членки Кипър, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия и Словения при най-голямото разширяване в историята си. Този ход увеличи гражданите на ЕС със 73 милиона, членките – от 15 на 25, официалните езици с още 9 и измести границите на съюза с почти 1000 км на изток. Блокиране на решенията Като начало това "натисна спирачките" на способността на ЕС да взема решения и да приема закони, защото и новите, и старите членки се опитваха да измислят как да сключват сделки с доста увеличен брой партньори. "Динамиката е различна: всички трябваше да започнат да се учат отначало, а това е трудна работа, защото никой не беше готов", каза Пьотр Качински, експерт по конституционните въпроси на ЕС от Центъра за европейски политически науки в Брюксел. Аналитици казват, че за 18 месеца служителите на ЕС отново набрали предишната скорост. "Що се отнася до законодателството, скоростта дори се засили през последните две години. Машината работи", каза Сара Хагеман, водещ експерт по процеса на вземане на решения след разширяването в Центъра по европейска политика в Брюксел. Но самият мащаб на новия ЕС - сега 27 членки след присъединяването на Румъния и България през 2007 г., означава, че е необходима много повече работа и много повече преговори, за да се вземат решенията. "Има известна умора в системата: всички настояват за реформа," каза Хагеман. Никъде тези проблеми не са били по-видни, отколкото в опитите на ЕС да изкове обща външна политика. Кавгите между Кипър и Турция и между бившите комунистически страни членки и Русия, отровиха отношенията с някои от ключовите партньори на ЕС. Общата външна политика на ЕС "някак страда от разширяването..., стигна се до ситуация, в която процесът на дефиниране на обща стратегия стана доста по-труден", каза Маркъс Кайм, председател на отдела по международна сигурност в германския Институт по международни въпроси и сигурност в Берлин. Подобни въпросителни има и за икономическия ефект от разширяването. На 20 февруари Европейската комисия публикува доклад, подчертаващ икономическите облаги, които "Големият взрив" донесе. В доклада се казва, че разширяването засилило растежа в новите и старите страни членки, стимулирало търговията между тях и дало на трудоемки промишлености, като строителството, така необходимия тласък. Но това също окуражи банки в стари членки, като Австрия, да инвестират масово в държави като Латвия и Унгария, където регулацията не е добра. А финансовата криза, която порази тези две страни през есента, накара аналитици да предупреждават, че новите членки не само са далеч от стимулиране на растежа на Запад, но сега може и да му попречат. Ако клоновете на западноевропейски банки се провалят в новите членки, "това почти със сигурност ще повлияе на еврозоната", предупреди Томас Мироу, директор на Европейската банка за възстановяване и развитие. Всички тези въпроси ядосаха старите европейски членки. Популистки политици обвиниха разширяването за всичко - от масовата миграция и престъпност до финансовата криза и отхвърлянето във Франция, Холандия и Ирландия на новите европейски договори. Всъщност след като французите и холандците гласуваха в началото на 2005 г., в Брюксел започна да се говори за "умора от разширяването". "В някои стари страни има относителна липса на желание за по-нататъшно разширяване: преобладаващо чувство, че ще бъде по-добре, ако новите членки млъкнат и се оставят да бъдат управлявани и ни оставят да си вършим работата както преди", каза Качински. Но с идването на петата годишнина от Големия взрив експерти казват, че единственият начин блокът да приеме това разширяване и да спре да говори за "ново" и "старо" е да се разшири още повече. "Това ще се промени, когато следващата вълна от нови членки бъде приета в ЕС: тогава те ще станат новите, а ние ще бъдем старите. Но колко време ще отнеме това, е трудно да се прогнозира", каза Шевчович. По БТА