В. "Фигаро"

По случай учредяването на Източното партньорство на Европейския съюз в четвъртък в Прага имаше тридесет и две поканени страни и едно видимо отсъствие – Русия. Под егидата на чешкото председателство двадесет и седемте решиха вчера да укрепят връзките си с шест източни съседки – Грузия, Украйна, Молдова, Армения, Беларус и Азербайджан – пред едновременно невидимия и заплашителен поглед на някогашния им опекун.
Възнамерявайки "да инжектира" общо 600 милиона евро в икономиките на тези страни до 2013 г., Европа е амбицирана да стабилизира непосредствените си съседски отношения на изток, както постъпи френското председателство през 2008 г. спрямо държавите по Южното Средиземноморие. На тези републики, засегнати в различна степен от икономическата криза и жертва според някои на хронична политическа нестабилност, се предлагат нови пазари. Както и обещанието (макар и в далечна перспектива) за отпадане на визовия режим в замяна на структурни реформи за справяне с корупцията и по-лесно възприемане на демократичните стандарти на Брюксел. Колкото до лелеяните от някои надежди за присъединяване някой ден към ЕС – те са отложени за "кукуво лято".

Ловка акробатика

Тази свенлива маневра за "прикрепване" към западната част на континента се извършва под строгия надзор на Москва, което принуждава европейската дипломация да изпълнява ловки акробатични упражнения.
На 5 май руският външен министър Сергей Лавров заподозря инициаторите на Източното партньорство начело с Прага и Варшава, че искат да прокарат нова "разделителна линия" на континента, а на 7 май чешкият премиер трябваше да се предпази от подхранване на подобни намерения. "Когато ме питат какво представлява Източното партньорство, първо обяснявам какво не е и не би могло да бъде: не е нито възраждане на двата блока – източен и западен, нито борба за влияние", отбеляза той.
Впрочем Русия, както и Турция, бяха проформа поканени да участват в партньорството. Повтаряно до изнемога, това послание в крайна сметка прикри същността на програмата за сътрудничество, изработена в Брюксел, а в ЕС дезертьорствата ставаха все повече.
Недоволни от чешкото председателство, Никола Саркози, Гордън Браун, Хосе Луис Сапатеро и Силвио Берлускони не пожелаха да присъстват на срещата. Париж и Рим остават най-верните съюзници на Москва. Европейските колебания в края на краищата повлияха на съседите, а задните мисли на едните и другите взаимно се подхранваха. В "клуба на шестте" целите са различни. Грузия и Украйна, които най-силно желаят да станат част от Евросъюза, се държат като любезно отпратени придворни. Четири години и половина след "Оранжевата революция", която доведе на власт демократичния режим, Украйна се бори с дълбока икономическа криза, към която се добавят безконечното съперничество между президент и премиер. Грузия пък се мъчи да се съвземе от войната за контрола над Южна Осетия, която през 2008 г. я противопостави на Русия. Докато прави стъпка към Брюксел, Беларус – дълго време определяна като "последната диктатура в Европа" – прави две в посока на Москва. Молдова бе сочена с пръст заради жестоките репресии в началото на април над протестите на опозицията и изгонването на посланика на Румъния (страна – членка на ЕС) от Кишинев. Ако Азербайджан се интересува от Европа, то е най- вече защото се надява да й продава газ.
"Готови сме да сътрудничим с ЕС в същата степен, в която ЕС е готов да сътрудничи с нас", заяви азербайджанският президент Илхам Алиев, който грижливо държи под контрол медиите в страната си. Армения не е готова да изостави традиционния си руски настойник, за да се хвърли в обятията на Европа, така че Москва всъщност няма причини за безпокойство.