ДПА

Откакто беше възхваляван като герой преди няколко седмици на срещата на високо равнище на Г-20 за това, че е спасил световната икономика, британският министър-председател Гордън Браун има малко поводи да се усмихва.
Повечето вестници поведоха безмилостна кампания срещу Браун. Тези, които все още защитават злочестия лидер, предупреждават обаче, че липсата на артистични умения не бива да омаловажава сериозността на неговите политически цели и особено познанията му в областта на икономиката. Но за нещастие на Браун политическите събития през последните няколко седмици съдействаха за подкопаване на неговите позиции въпреки значителните успехи на международната сцена.

Скандалът с разходите

Като се започне от смущаващите разкрития за водената от "Даунинг стрийт" клеветническа кампания с имейли срещу политици от опозицията и се стигне до предполагащия негативни последици скандал за правата на пребиваване във Великобритания на възрастните гурки, служили в британската армия, и до широкоразпространената практика за възползване от системата на парламента за покриване на разходи.
Скандалът с разходите, който сега е кулминацията на поредицата от лоши новини, е особено вреден за лейбъристите, които дойдоха на власт преди 12 години начело с Тони Блеър с обещанието да сложат край на злоупотребите, процъфтявали във Великобритания при управлението на консерваторите. В скандала, започнал преди няколко седмици с новината, че министърът на вътрешните работи Джаки Смит поискала възстановяване на разходите за порнографски филм, гледан от съпруга й, докато тя се занимавала с министерската си работа в Лондон, сега попаднаха депутати от всички партии. Самият Браун беше замесен в полемиката, след като вестник "Дейли телеграф" публикува информация, че той е платил на брат си Андрю няколко хиляди британски лири за разноските, направени за почистване на домовете на двамата в Лондон.
Оттогава обаче бяха разкрити много по-големи крайности, след като стана ясно, че водещи министри са се възползвали от щедрата система на парламента за покриване на разходи като "брокери на недвижими имоти", разпродавайки на печалба стари жилища след направен ремонт. Имаше и абсурдни случаи, при които някои членове на парламента са поискали възстановяване на разходите, направени за памперси, женско бельо, луксозни храни за домашни любимци, косачки за трева и водопроводни услуги на тенис кортове. "Постъпките ни бяха безобразни и сега си получаваме наказанието", каза министърът на общностите и местната власт Хейзъл Блиърс, която е сред главните нарушители. Но всички замесени настояват, че са действали "според правилата" и че са "жертви" на една погрешна система.
След като беше подложен на засилващ се натиск да каже "Съжалявам", в понеделник Браун се извини за "всички парламентаристи", които са постъпили грешно, и обеща да "прочисти" системата. Но след банковата криза, която наложи данъкоплатците да спасяват банките след десетилетие, белязано от алчност, почти няма признаци разтърсваната сега от тежка рецесия британска общественост да е в настроение за помирение. Разгневени блогъри пишат по уебсайтовете, че от гледна точка на избирателите политиците са също толкова лоши, колкото банкерите.

Неподходящ момент

Едва ли това можеше да стане в по-лош момент за Браун. Въпреки че дори критиците му вероятно приемат, че не може цялата вина да бъде хвърляна върху него, лидерската му позиция е подложена на огромно изпитание. Публикувано през уикенда социологическо проучване показа, че обществената подкрепа за управляващата Лейбъристка партия е паднала на 23 процента. Това е най- ниското й ниво от 1943 г., когато започват да се правят анкети във Великобритания, и горе-долу може да се сравни с кризата, обхванала партията през 80-те години по време на тогавашния лидер Майкъл Фут.
Смята се, че европейските избори в началото на юни заедно с местните избори в някои части на Великобритания ще бъдат горчива проверка за Браун. Анализаторите прогнозират резултат, който може да смъкне лейбъристите до унизителното трето или дори четвърто място сред основните партии във Великобритания, като ги остави зад либералите, а вероятно даже и зад открито антиевропейски настроената Партия за независимост на Обединеното кралство.